Беседа:Спиридон Гопчевич

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Да се каже, че Спиридон Гопчевич в ЕПОХАЛНИЯ си труд "Стара Сърбия и Македония" описва македонците като сърби, е недостатъчно, както да се рече, че слънцето е кръгло без да се описват другите му характеристики. Книгата е УНИКАЛНА във всеки един смисъл. На мнение съм, че всеки българин и македонец трябва да я има вкъщи си, а текста й да се изучава в началните и средни класове на училището. Аз лично я прочетох от кора да кора - на оригиналния й доста приятен сръбски език на края на 19 в. - и я препоръчвам на всички вас. Трудът на Спиридон е пример на най-рядко литературно бездарие и свръхразвита фантазия, граничеща с психопатия. Нека ви разкажа в общи линии сюжета на този пътепис. Част първа. Спиридон Гопчевич и един българин г-н Петров тръгват на обиколка из Стара Сърбия и Македония, за да разберат какъв народ живее из тези краища. Пътуването се извършва за сметка на българина, понеже той, както става ясно по-късно, е богато финансиран агент на българското правителство и желае да най-силно да убеди Гопчевич, че вредом са българи. (Явно Гопчевич сам се възприема за най-свидното съкровище на сръбската научна мисъл). Та така. Компанията обикаля цяла Македония - Вардарска, Егейска и Пиринска и установява, че народът навсякъде говори ЛИТЕРАТУРЕН сръбски език. Не се смейте - това Гопчевич нееднократно го изтъква. Македонците говорили сръбски "по кньизи"!!! Той изтъква и белезите на македонския говор: 1. Падежи 2. Липса на определителен член 3. Сръбска ЛИТЕРАТУРНА лексика 4. Абсолютно неразбиране на български език. Напомням ви, че Гопчевич се кълне, че тези характеристики на македонския властват от Охрид до Мелник и Разлог, а езикът почти не се различавал от белградкия диалект!!!! Нещо повече! Македонският бил еднакъв с ХЪРВАТСКИЯ!!! Това го има написано в книгата!!!! Освен това населението свято тачи и КРЪСНАТА СЛАВА. В крайна сметка българинът Петров е сразен, отказва се от несправедливата българска кауза и става пламенен поддръжник на СРЪБСТВОТО. Завеса. Част втора. Исторически извод, че всички славяни са сърби, а българи просто няма. Цар Шишман е живял около 900-та година. България никога не се е простирала западно от р. Искър. Българите нямат фолклор. Коледа, лазаруването и побратимството са сръбски обичаи АБСОЛЮТНО непознати в България. Миладиновци и Веркович са фалшификатори. Шопите на са българи, ами сърби. Шопите стенат под българско робство и пишат писма до Сърбия за освобождение. Сърбия трябва да до река Искър. Точка. Изводите и коментарите оставям на вас. Аз, както и спътника на Гопчевич - Петров - оставам засрамен и сразен от злочестата си заблуда, че някъде по света има и българи. Междувпрочем, книгата и до днес е възхвалявана като ярко правдива и достоверна дори от страна на съвсем умерени и трезвомислещи сърби. (21 АПРИЛ 2010 Г.)--Предният неподписан коментар е направен от [[Потребител:|Потребител:]] ([[Потребител беседа:|беседа]] • приноси) .

Просто извадете някой от по-фрапантните текстове, като ги цитирате по страница. Ако притежавате и писана критика срещу трудовете на Спиридон Г. може да заложите и нея в статията, или дори да се обособи отделна статия за пътеписите му по заглавието. --93.152.130.249 05:39, 22 април 2010 (UTC)[отговор]

Ето едно ситно-дребно цитатче от 65 стр, на Първа част. Ще ви предложа препис, който ще предам с нашенски кирилски букви. Случката се развива в Солун. Гопчевич разговаря с местните сърби: "-.... Славите ли ви крстно име? (Превод:-Празнувате ли Слава?) - Разуме се! (Превод:- Разбира се!) ... - Ну, па шта кажеш ти о моме йезику? Дали ме тешко разумеваш? (Превод:- А какво ще кажеш за моя език? Трудно ли ме разбираш?) - Али, господине, та ти говориш скоро ко ми! (Превод: - Ама, господине, та ти говориш почти като нас.) - Видиш, а йа с тобом разговарам српски ПО КНЬИЗИ (така е повдигнат шрифтът и в оригинала)...." (Превод: - Виждаш ли, а аз с тебе разговарям на книжовен сръбски.)

Случка от Неврокоп, 70 стр.

"После испита проговори Новакович са йедном девойчицом из Неврокопа СРПСКИ" (така е повдигнат шрифтът и в оригинала), а ова одговараше истим йезиком......Неврокопка девойка са свим безазлезно одговори: "Йа га потпуно разумем, ЙЕР ОН ГОВОРИ МОЙИМ МАТЕРНИМ ЙЕЗИКОМ!"(така е повдигнат шрифтът и в оригинала)(Превод: След изпита Новакович поговори с едно момиче от Неврокоп на сръбски, а тя отговаряше на същия език. Неврокопската девойка съвсем просто отговори: "Аз напълно го разбирам, понеже той говори моя майчин език."

Разговор с кочияша. Помак от София (!) 87 стр.

Българинът Петров го пита:

"- Онда ти вальда говориш бугарски? (Превод: - Тогава ти трябва да говориш български) - Разуме се, та ево чуйеш! (Превод: - разбира се, та нали чуваш.) Петров се загледну са мном. Йа се насмеших и рекох: (Превод: Петров и аз се спогледахме. Аз се засмях и казах:) - Кочийаш мисли, да йе то, што он с вама разговара бугарски, док он, као Софийанац, не говори другчийе, ако не шопски, дакле йедним дийалектом српског йезика." (Превод: - Кочияшът мисли, че той с вас говори на български, но той, като софиянец, не говори на друго, ами на шопски, сиреч на един диалект на сръбския език. )

С такива цитати мога да ви заливам до безкрая. Но най-добре е, ако имате желание, да прочете цялата книга. С минимални усилия ще я намерите в нета.

Както се убедих - трябва си и превод. Аз и мнозинството от читатели едва ли разбират сръбски. :) --93.152.130.249 07:50, 22 април 2010 (UTC)[отговор]

Ето, внасям превод. Поздрави! (13:20, 22 април 2010)