Беседа:Фердинандова чешма

С официално писмо с дата 01.06.2009 г. Българските власти са били уведомени от македонското правителство, че засега се отказва възстановяването на паметника на полковник Коста Каварналиев и на Фердинандовата чешма. Като претекст македонската страна изтъква „отсъствието на реципрочност”, т.е. невъзможността да се възстановят македонски паметници в България.

Полковник Коста Великов Каварналиев е роден в Шумен на 15 февруари 1866 година. След избухването на Междусъюзническата война през 1913 година е назначен за командир на 3-а бригада от Трета Пехотна Балканска дивизия. Една седмица след започването на Междусъюзническата война, в неравно сражение с четири гръцки дивизии, Трета бригада от Трета пехотна Балканска дивизия, под ръководството на полковник Константин Каварналиев, отбранява отчаяно Дойранските позиции. Смъртно раненият полковник Коста Каварналиев удържа позицията си в продължение на 7 дни с 3000 войници срещу над 42 000 неприятели. За три дни двата полка /32-ри и 42-ри/ губят повече от половината от личния си състав. Героичното сражение спира настъплението на гръцката армия към вътрешността на България. В боевете при Дойран полковникът е ранен и умира от раните си на 23 юни 1913 година Произведен е посмъртно в генерал-майор. Повече от две години дипломатите в Скопие чакат разрешение за възстановяване на разрушения паметник на полк. Коста Каварналиев, който се намира край шосето на пътя от Валандово за Дойран. На многобройните изпратени ноти от страна на българското Посолство в Скопие до македонските официални власти няма отрицателен отговор, но няма и положителен. Проект и средства за паметника могат да бъдат намерени, но на практика той не може да бъде възстановен, защото затова се изисква официално разрешение. В най-голямата трева и храсталаци на около двеста метра от шосето се търкалят огромните каменни и мраморни късове от взривения след 1945 година паметник. Освен български дипломати и местни българи, почти никой не идва тук. Сред разбитите камъни има изсъхнали букети от полски цветя и остатъци от свещи от предишното идване на малка група българи. Свещ за загиналите се пали през лятото около годишнината от смъртта на полковника, и ако дойде някой от местните на Архангелова задушница. През 1918 година в района на хълма, на който е бил паметникът, са погребани загиналите от 58-и пехотен полк. Гробовете им са разкопани от иманяри и следите от тях – напълно унищожени. Релефът днес е много променен. Става ясно, че по време на Първата световна война, когато са се водили сраженията, тук хълмовете са били почти напълно голи. Сега са залесени, но пък често пъти пожари унищожават дърветата. Растителността около останките от паметника е горяла и това лято, а от другата страна на шосето от огромен пожар са унищожени десетки декари нискостеблена растителност, храсти и дървета. Сред овъглените клони се виждат обърнати бункери, изкъртени метални и стоманени части от укрепления. Отбранителните съоръжения тук са се простирали в продължение на десетки километри. По време на втората част на похода „Охрид – Дойран”, посветен на 90 години от края на Първата световна война, участниците в него се поклониха и запалиха свещ в памет на защитниците на Дойран през Междусъюзническата война, водени от полк. Коста Каварналиев. Символично на това място дойдоха най-възрастният участник – 75-годишният Панде Евтимов и най-младият – деветгодишната Катерина Куртелова, дъщеря на Любчо Куртелов от Сдружение „Хоризонти”, по чиято идея се осъществиха двете части на похода (на третата снимка). След избухването на Междусъюзническата война през 1913 година Каварналиев е назначен за командир на 3-а бригада от Трета Пехотна Балканска дивизия. Седмица след започването на войната в средата на юни, в неравно сражение с четири гръцки дивизии, Трета бригада под ръководството на полк. Каварналиев, отбранява Дойранските позиции. Смъртно ранен, полк. Каварналиев удържа позицията си в продължение на 7 дни с 3000 войници срещу над 42 000 неприятели. За три дни двата полка (32-ри и 42-ри) губят повече от половината от личния си състав. Сражението спира настъплението на гръцката армия към вътрешността на България. В боевете при Дойран полковникът е ранен и умира от раните си на 23 юни 1913 година. Произведен е посмъртно в генерал-майор. Паметникът е издигнат на това място през 1917 - 1918 година, когато местността попада на Солунския фронт .Копие на високия около седем метра монумент стои в двора на Националния исторически музей. То е направено със средства от дарения, събрани от Сдружение „Плиска”. Преди две седмици председателят на Сдружението Божидар Димитров заяви, че са готови да го подарят на Община Шумен, която да го постави на подходящо място, избрано от Общинския съвет, за да не стои напразно паметникът в двора на музея. Ако македонските власти дадат разрешение за възстановяване на паметника на полк. Каварналиев, много бързо ще бъде изработено друго копие, или ще бъде възстановен оригиналният монумент.

Фердинандовата чешма е български военен паметник в близост до град Дойран, Република Македония [1]. Изграден е от българската армия през 1916 година в чест на българските войници и успехите им на Солунският фронт през Първата световна война.

Източник: [Фокус http://www.focus-news.net/?id=n1195600]