Беседа:Четвърто измерение

"

 Винаги възникват трудни моменти
 това е изпитание за нашата вяра
 но ние сме нейните пазители
 затова трябва да поддържаме огъня
 защото нам не е съдено да знаем какво ще се случи утре 

" думи на отец Пахомий, монах от Атон, приятел на мой приятел. --Bina1 22:52, 13 ноември 2011 (UTC)

За да си представим по-ясно какво значение може да имат допълнителните измерения на Вселената (ако ги има), може да използваме една аналогия, предложена през 1958 г. от Ханс Райхенбах в неговата книга Философия на пространството и времето. Да си представим, че пространството е не три-, а четиримерно, като три от измеренията се онагледяват по обичайния начин, а четвъртото измерение се характеризира със свой цвят, който може да се променя от червен до виолетов. При това положение всеки физичен обект се характеризира с три координати, които определят неговото положение и със цвят. Както в тримерното пространство две тела могат да взаимодействат само ако са близо едно до друго, така и в четиримерния свят те ще могат да взаимодействат само ако са пространствено близо и, освен това, са едноцветни. А това вече разкрива нови, непознати за нас в тримерното пространство възможности. Така например разноцветните тела могат да преминават едно през друго, без да взаимодействат… Ако например затворим няколко мухи в червена стъкленица, те биха могли да посинеят и така да напуснат затвора си. В книгата си Природните константи Джон Бъроу отбелязва следния, квалифициран от него като мистериозен факт, на който рядко обръщаме внимание при изучаване на физичните закони: оказва се, че светът е устроен така, че в математическите закони, които го описват, не участват множители, много по-големи или много по-малки от единица. Айнщайн също е бил впечатлен от вездесъщността на малките безразмерни числа във физичните уравнения и още през 1911 г. в Ann. de Physik пише за тази мистерия, че въпреки че тя изглежда почти винаги налице, “ние не можем да я поставим като твърдо изискване, защото няма съображения, които забраняват в едно получено чрез математико-физична дедукция уравнение да се появи множител от вида (12π)3.” Тъкмо наличието на този мистериозен факт е причина прилагането на метода на размерностите да води до правилни оценки за порядъците на различни величини. Представата за време-пространството е въведена от немския математик Херман Минковски в лекцията му “Пространство и време”, изнесена в Кьолн на 21 септември 1908 г. Тази лекция той започва с думите: “Господа! Възгледите за пространството и времето, които искам да изложа пред вас, израснаха върху почвата на експерименталната физика и там се крие тяхната сила. Те са радикални. Отсега нататък поотделно пространството и времето са орисани да изчезнат и се превърнат в сенки, като само определено тяхно обединение ще запази независимостта си.” Така според Минковски пространството и времето образуват един 4-мерен блок, който може да бъде разрязван на слоеве по много най-различни начини, като всеки от тях е еквивалентен на различно определение за “време”. Тази блокова представа за пространство-времето е стара и следва по естествен начин от религиозните представи за света. Още през 13. век Тома Аквински е писал “Ние можем да си представим, че Бог познава хода на времето в неговата вечност така, както човек, стоящ на върха на една наблюдателна кула, обхваща с единствен поглед целия керван от преминаващи пътници.” Самият термин “блокова вселена” е въведен много преди Минковски от оксфордския философ Френсис Брадли в книгата Принципи на логиката (1883). Тъкмо в тази книга той излага днес често цитирания пример: “Ние изглежда си представяме, че седим в една лодка, която се носи по течението на времето, а на брега има къщи с 2 номера на вратите. Ние слизаме от лодката и чукаме на вратата на номер 19, а като се върнем в лодката, изведнъж установяваме, че сме се оказали срещу номер 20. След като повторим всичко, се оказваме срещу номер 21. И през цялото това време фиксираната поредица от минало и бъдеще се опъва в единен блок зад нас и пред нас.” Според Дж. Бъроу вероятно Айнщайн също е споделял възгледа за илюзорността на разликата между минало, настояще и бъдеще. В едно писмо от 1955 г., писано по повод смъртта на приятеля му Майкъл Бесо и със съзнанието за безпомощността пред неговата собствена болест, Айнщайн казва: “Сега той ме изпревари малко, казвайки сбогом на този странен свят. Това не означава нищо. За нас, вярващите физици, разликата между минало, настояще и бъдеще е само една, макар и много упорита, илюзия.” Живеем с свят с три пространствени и едно времево измерение – факт, който приемаме като даденост свише и обикновено не обсъждаме. Физиците обаче си задават различни въпроси, свързани и с този факт: защо тъкмо три пространствени и едно времево измерения; как би изглеждал един свят с друг брой измерения и т. н.? Съществуват сериозни изследвания по проблема как би изглеждал света, ако броят на измеренията би бил по-голям или по-малък. Разбира се, за да се излезе извън рамките на спекулативните разсъждения, трябва да се направят определени предположения. Може би най-важното от тях е, че законите на физиката в тези хипотетични светове са същите, както в четиримерното пространство-време (например, че гравитационният потенциал удовлетворява съответното уравнение на Поасон, че електромагнитното взаимодействие се подчинява на обобщените уравнения на Максуел и т.н.). Някои резултати от тези интересни изследвания могат да се намерят в книгата на Джон Бъроу Природните константи. Оказва се, например, че вселени, в които и броят на пространствените, и броят на времевите измерения е по-голям от две, са непредсказуеми, както са непредсказуеми и вселени, в които липсва едно от измеренията (или пространственото, или времевото). Непредсказуема е и вселена с едно пространствено или с едно времево измерение, а броят на другия вид измерения е повече от три. Във вселена с едно пространствено и три времеви измерения може да съществуват само тахиони, а вселени, в които броят или на пространствените, или на времевите измерения е по-малък от три са твърде прости, за да може в тях чрез еволюция да се появи разум, способен да опознава както света, така и себе си. Ако по двете оси на една координатна система нанасяте съответно броя на пространствените измерения и броя на времевите измерения и разделите равнината на квадратчета, на всяко квадратче ще съответства една хипотетична вселена. И ако според казаното по-горе задраскате всички квадратчета, в които не може да съществува разум, ще се окаже, че ние можем да съществуваме само във вселена с 3 пространствени и 1 времево измерение. източник: http://phys.unisofia.bg/~cpopov/Almanahpdf/III%20chast/03%20avtorizirani/07%20mnogomerni%20prostr.pdf --Bina1 11:55, 4 ноември 2011 (UTC)

А може би четвъртото измерение не е време-пространството както твърдят физците. А може би четвъртото измерение е информацията. А може би времето и пространството са измервателни единици, характеризиращи достъпа до информация. А може би всичко се случва едновременно. А може би всичко се е случило,но ние все още нямаме информация за това. А може би ако получим информация сега,за другите за които тя е все още неизвестна,ние ще бъдем ясновидци. --Bina1 18:09, 22 октомври 2011 (UTC)

Четвърто измерение - пример: Известен е популярния пример за онагледяване на четвъртото измерение: " една кола се движи по път. над пътя се движи въртолет. наблюдателя в колата вижда по-малко от този във въртолета." Естествено, наблюдателя във въртолета има достъп до по-голям обем информация. Отивате на врачка. Тя поради някакви генетични или умствени аномалии или поради силно развитие на сетива, които у другите хора все още не са развити, получава информация, че нещо лощо се е случило с ваш близък и ви казва, че ще получите лоша вест. След време Вие получавате вест за нещастието сполетяло вашия близък и ще си кажете, тази жена е ясновидка. Нищо подобно, просто по някаква причина, тази врачка има високоскоростен достъп до по-голям обем информация. Не случайно всички известни ясновидци (Ванга,Кочовска) могат да Ви смаят, като Ви познаят всичко, но те ви разказват неща които вече са се случили. Могат да ви изумят като ви кажат за нещо, което се е случило или току що се е случило, а Вие не знаете и ще научите по-късно, но не могат да предскажат неща, които не са се случили. Просто тези хора имат достъп до четвъртото измерение, до информацията. --Bina1 07:23, 23 октомври 2011 (UTC)

А може би няма бъдеще, няма минало. Всичко е настояще. Да се върнем отново на популярния пример онагледяващ четвъртото измерение: Вие сте във въртолета. Виждате всичко, което се случва далеч напред пред колата. Виждате всичко не само по пътя пред колата, но и отстрани. Виждате голям камък да се търкаля по склона към пътя. Ако сега се обадите на наблюдателя в колата и му съобщите да спре, защото голям камък ще падне на пътя и ще го препречи, за него Вие ще сте ясновидец, но за Вас това е настояще. По-големия обем информация и своевременния достъп до нея Ви прави ясновидец. Достъпът до всеобхватна информация даже Ви дава възможност да предвидите, как би се изменило настощето за наблюдателя в тримерния свят. Сега идва най-интересното. Поглеждате назад, към пътя изминат от наблюдателя в колата. Каква изненада. Той се променя. Той се изменя, независимо, че е минало за наблюдателя в колата. Миналото не съществува. Погледнато от четвъртото измерение, минало и бъдеще в тримерния свят не съществуват. Изменя се само настоящето. --Bina1 17:36, 24 октомври 2011 (UTC)

____________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

Това е интересно, но се боя, че няма отношение към Уикипедия. Ако се интересувате повече, прегледайте Уикипедия:Без оригинални изследвания. — Лъчезар • Б/П 17:52, 24 октомври 2011 (UTC)

До Лъчезар Илиев Прегледах Уикипедия:Без оригинални изследвания.Имал съм грешна представа за Уикипедия.Мислех, че това е портал към знанието,към познанието,към всеобхватна информация, независимо дали е публикувана от авторитетен източник или самоук мислител.Знанието не се преподава.Знанието се придобива.Знанието не е константа.Както и да е. Все пак не съм нарушил изискванията на Уикипедия. 1.Моето изледване(по-точно част от него) е в раздел беседа, а не е статия. 2.То е публикувано и в раздел оригинални изследвания т.е. има източник на който може да се позовава. 3.То е началото на ново разбиране.Плод на многогодишен труд.Повярвайте ми, след време ше бъде основна нишка в човешката мисъл. 4. Аз не съм млад учен ,който търси изява(на 55г.съм).Аз даже не съм учен.Просто предлагам друг поглед на понятието "Четвърто измерение" Ако смятате,че няма място в Уикипедия, изтрийте го. --Bina1 06:53, 25 октомври 2011 (UTC)

Не казвам, че сте нарушил каквито и да е изисквания. Просто коментирах думите ви. По-скоро, понеже отдавна мисля да пусна форуми на Уикипедия, където да се обсъждат теми от различни области на познанието, смятате ли, че това би представлявало интерес за читателите на Уикипедия? На беседите се предполага да се обсъжда съдържанието на самите статии, докато във форумите хората ще са свободни да коментират каквото пожелаят, при това в „по-позната“ за тях форумна среда. — Лъчезар • Б/П 07:07, 25 октомври 2011 (UTC)

До Лъчезар Илиев: Аз имам друго разбиране за беседа. Една беседа може да обсъжда понятието според изложеното в статията, но може и да предложи съвсем друг подход, друг поглед за изясняване на това понятие. Колкото повече многомерна информация, толкова повече се приближаваме към изясняване същността на понятието. Идеята за форум не е никак лоша, но ако питате мен аз бих предпочел блог. Сложете един бутон за регистрация на блог до този на беседата. В него могат да се публикуват оригинални изледвания, тълкувания и коментари на дадено понятие или исторически факт. Автора на блога носи отговорност за това, което се публикува. При форумите отговорността се размива. --Bina1 10:26, 25 октомври 2011 (UTC)

Това са интересни и полезни забележки; благодаря ви. Ако имате и други идеи, можете да ги споделите на Уикипедия:Разговори. Не всичко предложено би могло да се реализира, но поне може да се обсъди. — Лъчезар • Б/П 10:30, 25 октомври 2011 (UTC)

Уикипедия не е място нито за изясняване на понятия, нито за излагане на мнения, още по-малко пък тълкувания. Уикипедия изнася само научни или исторически установени факти,без да влага никакво лично отношение. Всичко е много просто - ако има благонадежден източник за дадена информация, тя може да се включи в статията, всички останали свободни съчинения нямат място тук.--Радостина 17:55, 27 октомври 2011 (UTC)

Бюрократичния подход към знанието води към застой. За чиновника всичко е просто. Ако нещо не е описано в закони, правилници, наредби, процедури, учебници, или където и да е, то не съществува. И за християнската инквизиция земята не се е въртяла и всички писания за това са били изтривани(изгаряни). Много интересно, кой е научния факт за четвъртото измерение, като в нашата реалност то не същствува и даже не може да бъде наблюдавано, камо ли да бъде описано. Дори в статията са само предположения, а не научно доказани факти. Всъщност, измеренията (едно, две, три или произволен друг по-голям брой) са невеществени, несъществуващи реално. Пространствените измерения представляват единствено опростено средство за обяснение на реалността. Математически и представни похвати, чрез които човекът си обяснява пространството и реалността такива, каквито ги познава днес. Фактическата нереалност на пространствените измерения (едно, две, три, девет, десет или произволен друг брой) се доказва от лекотата, с която могат да се обосноват и четвърто, и произволен друг по-голям брой от четири пространствени измерения.--Bina1 07:01, 30 октомври 2011 (UTC)