Беседа:ENIAC/2012

Това е архив на стари беседи. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

Последните промени в статията са копи-пейст от адрес: http://pcworld.bg/4746_eniac

Какво следва?

Преразказването от посочения източник, като евентуална редакция, прави ли го надежден?

Какъв е по-бързият начин да попитам Общността? Още не ми се е случвало да намеря отговор чрез питане на Общността. Сигурно защото не съм със стандартна интуиция за комуникиране.

-:) :(

--Zelenkroki (беседа) 03:54, 2 юни 2012 (UTC)

Когато е ясно, че текстът е копиран дословно в нарушение на авторски права, то той се премахва, като в резюмето се указва причината за премахване на текста и се посочва източника, от който е копиран. --Peterdx (беседа) 05:06, 2 юни 2012 (UTC)

То, за изтриването - хубаво, виждам, че се премахва. Но вторият въпрос е по-важен - достатъчно надежден източник ли е цитираният в случая адрес, за да се преразкаже? И как се намират приемливи критерии за надежност в подобни, а най-вече - в конкретния случай? Може ли да се разчита на такова бързо допитване в Беседата, например?

Поздрави: --Zelenkroki (беседа) 05:32, 2 юни 2012 (UTC)

За мен източникът е достатъчно добър - това е издание, специализирано в тази област. Иначе за използването на източниците може да се научи повече ето тук. А по принцип ако имате въпроси, може да ги задавате на беседите на статиите или на личните беседи на потребители по Ваше усмотрение. Поздрав, --Peterdx (беседа) 06:24, 2 юни 2012 (UTC)

Ето там има примери, които едва ли са разбираеми за уикипедианец, за когото английският език не е на добро ниво. Доколкото българското описание за благонадеждните източници е достатъчно обемно, за да откаже начинаещ уикипедианец да го проумее напълно, се питам, как се постига какъвто и да било напредък с цитиране на уеб-източници при техническите статии. Работя с ученици, на които по дефиниция не им се чете. Така че не е ясно дали като посочат този източник, са по-прецизни от случая с посочване на този, този или или този?

Няма нищо по-дезориентиращо от напътствие от вида:

Понякога е по-добре изобщо да няма информация, отколкото да има информация без източник.

То направо си противоречи с началното оптимистично призвание:

За да допринасяте енциклопедично, дори не е задължително да сте прочели всички страници с правила и упътвания.

или с общите напътствия в статията „Бъдете смели“. Сякаш най-смелото действие е премахването на копи-пейст. :) :(

Благодаря за отговора и обяснението. Явно, борбата с текста за ENIAC продължава. --Zelenkroki (беседа) 10:29, 2 юни 2012 (UTC)

Премахването на копи-пейст е само в конкретния случай. Това насърчение (Бъдете смели) е с цел да не се притесняват евентуалните редактори да поправят веднага забелязаната от тях неточност. Що се отнася до източниците: Могат да бъдат посочени всички, които сте дал за пример. Аз лично така бих постъпил. И по принцип от колкото повече източници е събрана информацията, толкова по-добре. Що се отнася до изречението "Понякога е по-добре изобщо да няма информация, отколкото да има информация без източник.", то това също се отнася до частни случаи, главно когато обектът на статията е някоя личност, и особено пък ако човекът е жив („информацията“ може да е твърде субективна, клеветническа и прочее). И още нещо: Щом сте преподавател, убеден съм, че можете ясно да отграничите благонадежден източник от съмнителен . Поздрави, --Peterdx (беседа) 10:51, 2 юни 2012 (UTC)

Да, почти се съгласих. :) Но яснотата на разграничаването не ми помага да насърча преразказването на надеждно съдържание именно заради противоречивостта на връзките в интернет-пространството. Няма ли излишно влагане на енергията на учениците в това, да цитират 3-4, 5-6 до над 100 адреса, които откровено препредават еднакъв текст, без да е ясно и лесно разбираемо, кой е първоизточникът? Хартиен аналогичен източник (какъвто е конкретен брой от списание на техническа тема) също крие известно опасение за достоверност. Примери има доволно много точно в компютърната литература. Разяснението за избягването на съмнително съдържание заради статиите за живи личности определено ми беше полезно. Благодаря. Поздрави! --Zelenkroki (беседа) 12:06, 2 юни 2012 (UTC)

Подборът на правилните източници опредеделено си е отделна наука. Дори помня, че в ПУ имаше и лекции по темата... Определено обаче, това е много важно умение - да се отделят посходящите източници от неподходящите. А и не може са има пълно познаване на всички източници все пак. Твърде често от нови потребители в Уикипедия са давани и твърде неблагонадеждни източници, но човекът това чете, това знае, а иска да напише статия... Затова, подборът на източници най-често е субективен. Що се отнася до Уикипедия, рано или късно такива източници биват „разкривани“ от други редактори, и нещата се поправят. В конкретния случай моето мнение е, че този би могъл да бъде игнориран, тъй като това е речник, а не специализирано издание, занимаващо се с конкретната проблематика. За разлика от този, например, предположително списван от специалисти в тази област. Да не говорим за лекциите на ФМИ, където и предположенията отпадат. Не може една статия във вестник "Труд" (примерно) се сравнява д свете горепосочени. Вече ако се иска да бъде направена по-подробна статия, засягаща повече аспекти на даден проблем/обект, то тогава... --Peterdx (беседа) 13:03, 2 юни 2012 (UTC)