Направо към съдържанието

Невска битка

(пренасочване от Битката при Нева)
Невска битка
Шведско-новгородски войни
Невската битка, Лицеви летописен свод
Информация
Период15 юли 1240 г.
Мястоустието на р. Ижора, приток на Нева
РезултатНовгородска победа
Страни в конфликта
Новгородска феодална република Швеция
Командири и лидери
Александър НевскиУлф Фаси
Сили
до 1300до 5000
Жертви и загуби
Карта
Невска битка в Общомедия

Невската битка между Новгородската феолдална република и Швеция при река Нева близо до с. Уст-Ижора на 15 юли 1240 г. води до победа за русите, с която отблъскват шведското нахлуване, вероятно целящо да завземе устието на Нева и град Ладога, които са отправна точка на най-важния търговски път от варягите към гърците, който е под контрола на Новгород над сто години. Княз Александър Ярославич получава името „Невски“ за победата си над шведите.

През 12 век шведите предприемат много кръстоносни походи срещу фините. През 1218 г. нахлуват в Естония, завземат крепостта Лихула и околните земи, но през 1220 г. естонците въстават и ги изгонват от крепостта.

След разоряването на руските земи от монголските нашественици градовете Новгород и Псков са отслабени и стават привлекателна цел за нападение от запад. През 1239 г. шведите и немците водят преговори за съгласувани действия срещу русите, за което е дал благословията си папата през 1238 г. Шведската експедиция от 1240 г. е водена от братовчеда на ярл Биргер (бъдещ основател на Стокхолм) ярл Улф Фаси. Шведските източници не споменават нищо за битката. Според руските източници заедно с шведите е имало норвежци и фини.

Според друга теория експедицията е в отговор на папското писмо от 1237 г., което получава епископа на Упсала и в което се призовава за кръстоносен поход срещу тавастийците във Финландия. До голяма степен автономните шведски фолкунги може да са събрали собствена армия с доброволци от Норвегия и дори съдействието на финския епископ Тома (заради Финско-новгородските войни) и да са се отклонили към по-изгодната цел Нева.

Границата на Новгородската феодална република се охранява от местното племе ижоряни, което е приело православието. През юли 1240 г. ижорянският старейшина Пелгусий открива шведския флот и спешно праща съобщение на княз Александър. Князът и населението се събират в църквата Света София в Новгород за молитва, където ги благословил владиката Спиридон.

Победата на Александър Невски над шведите, худ. Б. Чориков

Със своята дружина и с новгородското опълчение княз Александър Ярославич бързо се отправя към мястото на слизането на шведите на брега. Шведските кораби плискат водата, а белите шведски палатки са разпръснати по брега около златната палатка на Биргер. Под прикритието на мъгла войската на княз Александър се приближила към шведския лагер, които са изненадани и не успяват да окажат организирана съпротива. Руската конна дружина връхлетява върху центъра на шведския лагер, а пешите войници удрят отстрани по дължината на брега и пленяват три кораба. Шведите отстъпват към останалите кораби и се отправят към другия бряг.

Според Първия Новгородски летопис (14. в.), най-старият оцелял писмен източник за битката, получавайки новината за пристигането на шведския флот 20-годишният княз Александър Ярославич от Новгород бързо придвижва малката си армия, за да се изправи срещу шведите преди те да достигнат Ладожкото езеро. Летописът описва битка по следния начин:

Княз Александр ранява шведския военачалник
Шведите дойдоха с голяма армия и многочислени норвежци, фини и тавастийци с кораби. Шведите със своя княз и епископ и застанаха на Нева, на устието на Ижора, искайки да превземат Ладога, Новгород и всичките му земи. Но все още ни защитаваше милостивия човеколюбив Бог, който ни подслони от чужденците и стана известно в Новгород, че шведите плават към Ладога, но княз Александър никак не се поколеба, а отиде към тях с новгородците и народа на Ладога е надделя над тях с помощта на Света София и чрез молитвите на нашата дама, Богородица и Дева Мария, 15 юли, в памет на Кирик и Улита в неделя (същия ден, в който) 630 свети отци бяха на събор в Халкедон и имаше голямо събиране на шведите и техният водач на име Спиридон беше убит там, а според някои дори епископ е бил посечен, и мнозина от тях паднаха и когато натовариха два кораба с телата на благородни мъже им позволиха да отплават, но други, безброй, хвърлиха в яма, в която погребаха, а много други бяха ранени и същата нощ избягаха без да чакат утринната светлина, посрамени. От новгородците паднаха: Константин Луготинич, Юрята Пинашчинич, Намест Дрохило, Нездилов, син на Кожевник, но заедно с ладожците 20 души или по-малко, Бог знае. Но княз Александър се върна с новгородците и ладожците, всички добре, покровителствани от Бог и Света София и всичките молитви на светците.

Според руското предание княз Александър е ранил Биргер в лицето в палатката му.

По-късно княз Александър Ярославич е наречен Невски в чест на първата му значителна победа. Може би заради популярността си след победата си на Нева княз Александър е пратен в изгнание от новгородските боляри. В Новгород князът е бил изборен пост. През 1242 г. новгородци го викат обратно, за да ги води срещу тевтонските рицари в битката на Чудското езеро.

През 2008 г. излиза на екран руският игрален филм „Александр. Невская битва“.

  1. Похлёбкин В. В. Внешняя политика Руси, России и СССР за 1000 лет в именах, датах, фактах. — М.: Международные отношения, 1995.
  2. Пашуто В. Т. Александр Невский. — М.: Молодая гвардия, 1974. — С. 62—67.