Битка при Принстън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Принстън
Американска война за независимост
Princetonwashington.jpg
Джордж Уошингтън окуражава войските при Принстън
Информация
Период 3 януари 1777 г.
Място Принстън, Ню Джърси
Резултат Решителна американска победа
Воюващи страни
Grand Union Flag.svg
Съединени американски щати
Flag of Great Britain (1707-1800).svg
Великобритания
Командири
Grand Union Flag.svg Джордж Уошингтън
Grand Union Flag.svg Хю Мърсър †
Flag of Great Britain (1707-1800).svg Чарлс Мохууд
Сили
4500
35 оръдия[1]
1200
6 – 9 оръдия[1]
Жертви и загуби
25 – 44 убити
40 ранени[2][3]
18 – 100 убити
58 – 70 ранени
194 – 270 пленени[4][5][6]
Битка при Принстън в Общомедия

Битката при Принстън (3 януари 1777) е битка, в която армията на генерал Джордж Уошингтън побеждава британската армия близо до Принстън, Ню Джърси.

През нощта на 2 януари 1777 Джордж Уошингтън, главнокомандващ на Континенталнта армия, отблъсква британска атака в битката при Асупинк Крийк в Трентън. През нощта той евакуира позицията си, обикаля армията на генерал Лорд Корнуолис и отива да нападне британския гарнизон в Принстън. Бригаден генерал Хю Мърсър от Континенталната армия се сблъсква с два полка под командването на подп. Чарлс Мохуд от Британската армия. Мърсър и войниците му са преодоляни и Уошингтън изпраща опълчение под командването на ген. Джон Кодуолъдър, за да му помогне. Опълчението, виждайки бягството на мъжете на Мърсър, също започва да бяга. Уошингтън дояздва с подкрепления и събира бягащото опълчение. След това той води нападението срещу войниците на Мохууд, отблъсквайки ги. Мохууд дава заповедта за отстъпление и повечето войници се опитват да избягат при Коруолис в Трентън.

В самия Принстън генерал Джон Съливан кара някои британски войници, които са намерили убежище в Насау Хол, да се предадат, завършвайки битката. След битката, Уошингън премества армията си в Мористаун и с тяхното трето поражение за десет дни, британците евакуират южно Ню Джърси. С победата в Принстън, бойният дух се повишава и повече мъже започват да се записват в армията. Битката последното е голямо действие на зимната Ню Джърсийска кампания на Уошингтън.

Мястото на битката сега е Принстън Батълфийлд Стейт Парк.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Fischer стр. 404
  2. Lengel стр. 208
  3. Ketchum, стр. 373
  4. History.Net.Com Battle of Princeton
  5. Stryker стр. 308 – 309
  6. Boatner стр. 893

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • David Hackett Fischer, Washington's Crossing; издател:Oxford University Press (2006) ISBN 019518159-X
  • Richard Ketchum, The Winter Soldiers: The Battles for Trenton and Princeton; издател: Holt Paperbacks; 1st Owl books ed edition (1999) ISBN 0805060987
  • Edward G. Lengel, General George Washington; издател: Random House Paperbacks (2005) ISBN 0812969502
  • Mark Mayo Boatner, Cassell's Biographical Dictionary of the American War of Independence 1763 – 1783; издател: Cassell, London (1966) ISBN 0-304-29296-6
  • William S. Stryker, The Battles of Trenton and Princeton; издател: Houghton, Mifflin and Company, Boston (1898)