Битка при Дръстър (968)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Битка при Силистра)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Силистра
Информация
Период пролетта на 968
Място близо до Дръстър (дн. Силистра), в днешна България или Румъния
Резултат Руска победа
Воюващи страни
България Киевска Рус
Командири
неизвестен Светослав I
Сили
30 000 души 60 000 души
Жертви и загуби
тежки тежки

Битката при Дръстър се провежда през пролетта на 968 г. близо до средновековния град Дръстър (днешна Силистра), но почти вероятно в днешната територия на Румъния. Битката е между армиите на България и Киевска Рус и завършва с победа на русите. След новината за загубата Петър I абдикира.

Нашествието на русите в България

Причини[редактиране | редактиране на кода]

От 940 нататък унгарците започват постоянно да нападат България. Цар Петър I не успява да ги спре и след като византийците не изпращат никаква помощ, той най-накрая става съюзник с унгарците и им дава свободен достъп през България, за да нападнат византийска Тракия. През 968 г. византийският император Никифор II Фока плаща на киевският княз Светослав I да нападне България в отговор на съюза между българският цар и унгарците.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Светослав I събира 60 000 армия и започва кампанията си през ранната пролет на 968 г. Той е посрещнат от българите с 30 000 армия близо до Силистра. Битката продължава през целия ден и вече по тъмно изглежда, че българите успяват да надвият русите, но вдъхновени от личния пример на Светослав, русите побеждават поради своята все още по-голяма армия. Българите отстъпват в крепостта Дръстър и са подложени на последваща обсада.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Руските сили продължават своята победоносна кампания и макар че не успяват да превземат Силистра, завземат 80 други крепости. Светослав I в края на краищата е принуден да се върне в Киев след като българската дипломация успява да накара печенегите да обсадят столицата му. Все пак, той се връща на следващата година и опустошава източните български земи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.
  • Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
  • Божидар Димитров, Българите-първите европейци, София, 2002.