Битка при Дръстър (968)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Битка при Силистра)
Битка при Силистра
Нашествие на Светослав I в България
Информация
Периодпролетта на 968
Мястоблизо до Дръстър (дн. Силистра), в днешна България или Румъния
РезултатРуска победа
Страни в конфликта
БългарияКиевска Рус
Командири и лидери
неизвестенСветослав I
Сили
30 000 души60 000 души
Жертви и загуби
тежкитежки
Карта

Битката при Дръстър се провежда през пролетта на 968 г. близо до средновековния град Дръстър (днешна Силистра), но почти вероятно в днешната територия на Румъния. Битката е между армиите на България и Киевска Рус и завършва с победа на русите. След новината за загубата Петър I абдикира.

Нашествието на русите в България

Причини[редактиране | редактиране на кода]

От 940 нататък унгарците започват постоянно да нападат България. Цар Петър I не успява да ги спре и след като византийците не изпращат никаква помощ, той най-накрая става съюзник с унгарците и им дава свободен достъп през България, за да нападнат византийска Тракия. През 968 г. византийският император Никифор II Фока плаща на киевския княз Светослав I да нападне България в отговор на съюза между българският цар и унгарците.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Светослав I събира 60 000 армия и започва кампанията си през ранната пролет на 968 г. Той е посрещнат от българите с 30 000 армия близо до Силистра. Битката продължава през целия ден и вече по тъмно изглежда, че българите успяват да надвият русите, но вдъхновени от личния пример на Светослав, русите побеждават поради своята все още по-голяма армия. Българите отстъпват в крепостта Дръстър и са подложени на последваща обсада.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Руските сили продължават своята победоносна кампания и макар че не успяват да превземат Силистра, завземат 80 други крепости. Светослав I в края на краищата е принуден да се върне в Киев след като българската дипломация успява да накара печенегите да обсадят столицата му.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.
  • Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
  • Божидар Димитров, Българите-първите европейци, София, 2002.