Black Lives Matter

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Блек Лайвс Метър)
Black Lives Matter
Информация
Основана2013
Сайтblacklivesmatter.com
Black Lives Matter в Общомедия

Black Lives Matter (на английски: BLM, в превод „Животът на чернокожите е от значение“) е социално движение, което се противопоставя на расизма и насилието срещу чернокожите, особено срещу полицейското насилие. Движението е децентрализирана инициатива отдолу, неговите активисти организират събития на място.[1]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Активистите на движението обръщат внимание на социалната несправедливост срещу чернокожите, както и на социалните институции и закони, целящи да продължат съществуващите несправедливости. Движението се бори с расизма чрез политическо участие, кампании за писане на писма и ненасилствени протести.[1]

Движението твърди, че е насочено към борба с полицейското насилие, прекомерното присъствие на полиция в черните райони и злоупотребите, извършвани в частните затвори. Движението също така предлага да се подобри обучението на полицейските служители и да се повиши тяхната отчетност. Освен това активистите предложиха да се намали финансирането на полицията под лозунга „Дефиниране на полицията“, като се пренасочат освободените пари за финансиране на социалните служби.[1]

Активистите на BLM помагат на чернокожите избиратели да се регистрират за изборите и полагат усилия за увеличаване на избирателната активност сред тях, организират програми подкрепящи чернокожите художници и писатели.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

BLM стартира през лятото на 2013 г. като онлайн движение, използващо хаштага #BlackLivesMatter в социалните медии.[2] Основан е от трима афроамерикански активисти – Патрис Кълърс, Алиша Гарза и Опал Томети. Това се случва, след като Джордж Цимерман е оправдан за убийството на афроамериканския тийнейджър Трайвон Мартин през февруари 2012 г., което предизвиква протести в цялата страна.[1]

Движението се разраства през 2014 г. по време на улични демонстрации, предизвикани от смъртта на двама афроамериканци: Майкъл Браун и Ерик Гарнър. Оттогава движението продължава да играе важна роля в протестите срещу полицейското насилие и расизма – по-специално, по повод смъртта на Сандра Бланда, Филандо Кастила, Фреди Грей, Lacuan McDonald, Tamir Rice, Walter Scott, Alton Sterling и Бреона Тейлър.[1]

В края на май 2020 г., след смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд от ръката на белия полицай Дерек Шовин, започват масови протести, в които участват между 15 и 26 милиона души, за които се смята, че са най-големите протести в историята на САЩ.[3]

Повечето от протестите са мирни – според ACLED 93% от протестите в Северна Америка не включват насилие или друга разрушителна дейност. При изолирани протести, те прерастват в сблъсъци с полицията[4], грабежи[5], палежи на автомобили[6], вандализъм срещу исторически паметници[7][8][9], но такива инциденти са по-малко от 10% от всички мирни протести и са ограничени предимно до отделни квартали, без да се разпространяват в целия град.[10]

Протестите през 2020 г. обаче се различават от предишните протести на BLM по това, че се проведоха като част от легитимен ненасилствен протест.[11] Освен това смъртта на Флойд промени общественото мнение в полза на движението BLM и насочи вниманието към системния расизъм в американското общество.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Black Lives Matter // Британска енциклопедия
  2. Дей, Елизабет. #BlackLivesMatter: the birth of a new civil rights movement. // The Guardian. 2015-07-19. Посетен на 2021-01-21.
  3. Black Lives Matter May Be the Largest Movement in U.S. History. // The New York Times. 2020-07-03. Посетен на 2020-07-04.
  4. Протесты в Лондоне и Париже переросли в столкновения с полицией. Фото. // 13.06.2020. Посетен на 20.09.2020.
  5. Закрытые магазины, разграбленные кафе: какой бизнес пострадал из-за протестов в США. // 01.06.2020. Посетен на 20.09.2020.
  6. Протесты против действий полиции в США. Может ли инцидент в Миннесоте изменить исход президентской гонки в США. // 19.06.2020. Посетен на 20.09.2020.
  7. В Европе, США и Австралии крушат монументы колониального прошлого – пострадали даже памятники королеве Виктории. Разве это не варварство?. // 19.06.2020. Посетен на 20.09.2020.
  8. Трамп разрешил арестовывать всех разрушающих памятники вандалов. // 23.06.2020. Посетен на 20.09.2020.
  9. Черчилль, Колумб, Александр Баранов: какие памятники вызывали протесты у активистов Black Lives Matter?. // 15.07.2020. Посетен на 20.09.2020.
  10. Demonstrations & Political Violence In America: New Data For Summer 2020 // Armed Conflict Location and Event Data Project
  11. Иван Курилла. Неужели в США так и не решили расовую проблему? Во всем виноват Трамп? Почему в России только и спорят об американских беспорядках?. // Meduza, 2020-06-06.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]