Божествена искра

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Божествена искра[1] е понятие, което в някои мистични учения като гностицизма, суфизма и Кабала, означава че всеки човек има дълбоко в себе си една частичка от Бог (божествена искра), която го прави съпричастен на Божественото. Понятието намира приложение и при християнските мистици и западноевропейската езотерична традиция.

На латински се използва понятието scintilla animae, букв. искрата на душата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Божествена искра. Речник на думите в българския език.