Бонсай
Бонсай (на японски: 盆栽 – „градинарство в поднос“) е изкуството да се отглеждат умалени копия на дървета и храсти, които се срещат естествено в природата (а като второстепенен елемент – и на мъх). Някои от произведенията му (бонсаи) достигат възраст от 300 години. Това далекоизточно изкуство произлиза от едно по-древно, наричано „penjing“ (което в същността си е идентично с бонсай).
Съвременното изкуство бонсай води началото си от Китай (вероятно около края на XVIII век). Там то е било наричано пензай – изписвано по един и същи начин на ханзийски и канджийски правопис (ханзи е по-старото китайско йероглифско писмо, а канджи е по-опростено като начин на изрисуване на знаците; канджи е произлязло от ханзи).
История
[редактиране | редактиране на кода]Груби рисунки на бонсай, датиращи от III-II хилядолетие пр.н.е са открити в древноегипетски гробници. Впоследствие са забелязвани кервани, пренасящи дървета в различни съдове из цяла Азия. Те са били източници на съставки, използвани по медицински предназначения от пътуващи лечители, както и в различни попътни населени места. Умението да се отглеждат (penjing) е пренесено в Япония от императорски посланичества до китайското царство Тан (7 – 9 век).
През периода Камакура penjing, вече обичаен през Хейския период, започва да се рисува на някои картинни свитъци и документи. През периода Муромахи penjing се развива в различни посоки по японски маниер. Подобно на японска градина, той придобива, като сърцевина на изкуството, естетическата форма „Wabi-sabi“ (незавършена, несъвършена, мимолетна красота). Отначало се радва на вниманието на главно хора по-високо в йерархията, но в епохата Едо става достъпно не само за много даймьо (най-заможните феодални владетели), но и за по-нископоставени групи: самураи, търговци, граждани и други. Често е изнасяно представлението „Бонсай“. Освен това бонсайската саксия също става популярна. Всеки даймьо назначава самостоятелен иконом за глинените съдове, отговарящ за съответен бонсай (източници твърдят, че именно по това време изкуството започва да се нарича по този начин).
Стилове бонсай
[редактиране | редактиране на кода]
- Гора – красив стил, напомнящ истинската гора в природата, но в по малък размер. Тук се използват предимно дръвчета от един вид и се подреждат по произволен начин, като няма значение размера или възрастта на дръвчетата. За този стил предимно се използват овални плитки съдове, но стават и други (квадратни, правоъгълни и др.). След засяване в саксията и оформяне на композицията се поставя мъхът и се полива обилно. След месец и дръвчетата, и мъхът ще са се хванали за почвата здраво;
- Пейзаж – абсолютно същия стил като горния само, че за разлика от него тук е желателно да се използват различни видове дръвчета и да се оформи някаква природна картина (езеро, скален пейзаж или дори група дръвчета на хълм и още много видове композиции);
- Дръвче върху скала – красив стил, напомнящ онези недостъпни места, където дръвчетата растат, духани от ветрове и живеят в сурови условия. За целта е нужна пореста или напукана скала, върху която се поставя дръвчето и се прилепва с глина, след което се покрива с мъх, за да се запазва влагата. Постепенно корените ще влязат в пукнатините и ще се захванат здраво.
- Много бонсаи са рисувани в стила на японското изкуство Укийо-е („образи от люлеещия се свят“).
Отглеждане на бонсай
[редактиране | редактиране на кода]- Светлина – дръвчетата са светлолюбиви. През лятото може да се изнасят на по-осветено място, например – на терасата. Това подпомага растежа, но е необходимо да се избягва пряката слънчева светлина;
- Температура – според избрания тип дръвче. Субтропичните видове се отглеждат при температури 10°C до 16°C, докато тропичните видове обичат малко по-топъл климат: 18°C до 24°C;
- Напояване – особено важен момент в отглеждането на бонсай. Винаги почвата на дръвчетата трябва да се поддържа влажна. Според избрания вид дръвче, поливането става от всеки ден, до веднъж на 2 – 3 дни. При топъл и сух климат, листата на дръвчето се пулверизират;
- Пресаждане – На всеки три години. Дръвчето се изважда от съда, изрязват се около 1/3 от корените му, отрязаните връхчета се пензират и дървото се поставя във вече сменена почва;
- Подхранване (торене) – за правилното наторяване на почвата, най-добре е да се използват течни торове. През топлия сезон дървото се подхранва веднъж месечно, а през хладния – веднъж на всеки два месеца;
- Подкастряне – необходимо за поддържане на правилната форма и растеж на дръвчето. Пожълтелите листа се изрязват редовно, както и някои от долните клонки и нежелани разклонения.
