Брецел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Брецел
BrezelnSalz02 (cropped).JPG
Различни видове брецел
хляб, печено тестено изделие
Произход Германия, Каролинска империя
Създаден преди 743 г.
Детайли
Сервиране студено
Основни
съставки
брашно, сол, масло, мая и вода
Брецел в Общомедия

Брецел (на немски: Brezel, също Breze, Brezn в Швейцария и Швабия) е пикантно или сладко тестено изделие със специална форма разпространено основно в Австрия, Франция и Южна Германия.[1]

Форма и изработка[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно легендата един хлебар измисля формата на брецела, когато кралят му поръчва да изработи хлебче, през което може да се види три пъти слънцето. В миналото и сега брецела се използва като символ на пекарните и се поставя на входовете на пекарните им. Съставът им е от брашно, сол, дрожди и вода. Преди изпичането се потапят за няколко секунди в разтвор на натриев хидроксид, за да се получи типичният кафяв цвят и след това се посипва със сол.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват много ненадеждни сведения относно произхода на брецела, както и произхода на името му. Най-често се счита, че той има християнска връзка и е измислен от европейски монаси.[1]

Брецелът се използва като емблема от пекари и гилдиите им в южните части на Германия от поне 12 век.[3] Илюстрация от 12 век в енциклопедията Hortus deliciarum от югозападния регион на Германия Елзас (днес Франция) вероятно съдържа първата картинка на брецел. В християнската църква брецелите притежават религиозно значение, както като съставки, така и като форма. Формата на възела се смята, че представлява молещи се ръце.[1] Освен това, трите дупки на брецела олицетворяват трите превъплъщения на Светата Троица: Бог Отец, Бог Син и Светия Дух.[1] Бретцелите, направени по проста рецепта, използвайки само брашно и вода могат да се ядат на пости,[4] когато на християните им е забранено да ядат продукти с животински произход. С времето бретцелите започват да се свързват с Великите пости и Великден.

Все пак, дупките на брецелите вероятно са имали практическа цел в миналото – пекарите биха могли да ги поставят на вертикални пръти.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Silverman, Sharon Hernes. Pennsylvania Snacks. Stackpole Books, 20 ноември 2000. ISBN 9780811728744. с. 30.
  2. Miller, Jeffrey. How the pretzel went from soft to hard – and other little-known facts about one of the world’s favorite snacks. // The Conversation. 26 април 2018. Посетен на 26 април 2018.
  3. Michael Gruenert. Brezelgeschichte, Brezelhistorie, Brezel, Geschichte, Historie. // Brezel-baecker.de, 23 август 2009.
  4. SAUNDERS, Fr. William. Lenten Pretzels. // CERC.
  5. Job Berckheyde, (1630 – 93), The Baker, c. 1681 (oil on canvas).