Брецел
| Брецел | |
.JPG) Различни видове брецел | |
| Вид | хляб, печено тестено изделие |
|---|---|
| Друго име | прецел |
| Произход | Германия, Каролинска империя |
| Създаден | преди 743 г. |
| Сервиране | студено |
| Основни съставки | брашно, сол, масло, мая и вода |
| Брецел в Общомедия | |
Брецел (на немски: Brezel, също Breze, Brezn в Швейцария и Швабия; в българския се среща и като прецел, бретцел или претцел) е пикантно или сладко тестено изделие (геврек) със специална форма, разпространено основно в Австрия, Франция и Южна Германия.[1]
Форма и изработка
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно легендата един хлебар измисля формата на брецела, когато кралят му поръчва да изработи хлебче, през което може да се види три пъти Слънцето. В миналото и сега брецелът се използва като символ на пекарите и се поставя на входовете на пекарните им. Съставът им е от брашно, сол, дрожди и вода. Преди изпичането се потапят за няколко секунди в разтвор на натриев хидроксид, за да се получи типичният кафяв цвят и след това се посипва със сол.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват много ненадеждни сведения относно произхода на брецела, както и произхода на името му. Най-често се счита, че той има християнска връзка и е измислен от европейски монаси.[1]
Брецелът се използва като емблема от пекари и гилдиите им в южните части на Германия поне от 12 век.[3] Илюстрация от 1190 г. в енциклопедията Hortus deliciarum от югозападния регион на Германия Елзас (днес Франция) вероятно съдържа първата картинка на брецел. В Християнската църква брецелите притежават религиозно значение, както като съставки, така и като форма. Формата на възела се смята, че представлява молещи се ръце.[1] Освен това трите дупки на брецела олицетворяват трите превъплъщения на Светата Троица: Бог Отец, Бог Син и Светия Дух.[1] Бретцелите, направени по проста рецепта, използвайки само брашно и вода могат да се ядат на пости,[4] когато на християните им е забранено да ядат продукти с животински произход. С времето бретцелите започват да се свързват с Великите пости и Великден.
Все пак дупките на брецелите вероятно са имали практическа цел в миналото – пекарите са могли да ги поставят на вертикални пръти.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Silverman, Sharon Hernes. Pennsylvania Snacks. Stackpole Books, 20 ноември 2000. ISBN 9780811728744. с. 30.
- ↑ Miller, Jeffrey. How the pretzel went from soft to hard – and other little-known facts about one of the world’s favorite snacks // The Conversation. 26 април 2018. Посетен на 26 април 2018.
- ↑ Michael Gruenert. Brezelgeschichte, Brezelhistorie, Brezel, Geschichte, Historie // Brezel-baecker.de, 23 август 2009.
- ↑ SAUNDERS, Fr. William. Lenten Pretzels // CERC. Архивиран от оригинала на 2021-03-04. Посетен на 2018-12-24.
- ↑ Job Berckheyde, (1630 – 93), The Baker, c. 1681 (oil on canvas).
|
