Буцина
Буцина (на латински: buccina или bucina, от bucca – „буза“) е римски духов меден инструмент със значителна дължина. Буцината е извита във формата на кръг, който при свирене се е носел както при съвременните хеликони. От буцината произлиза съвременния тромбон. Медният духов инструмент е използван в римската армия. Войникът, свирещ на буцина, се нарича „буцинатор“ (bucinātor). Има описания на буцината в античната литература, като например на поета Овидий. В своите „Метаморфози“ (I 333 – 338), той пише за тритони, които свирят на буцина.
Инструментът представлява тясна медна цилиндрични тръба, с дължина около 11 – 12 фута и мундщук във формата на чашка, огъната във формата на буква С. Има и хоризонтален раструб, за който изпълнителят държи инструмента по време на свиренето.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ (2. 1911 Encyclopædia Britannica.)
- Музикален терминологичен речник. изд. Наука и изкуство 1969 г.
