Бюргерство
Бюргерството (на немски: Bürgerschaft) е наименование (от немското „бюргер" – „гражданин") на средния слой на населението в западноевропейските градове през епохата на развития феодализъм и Късното средновековие.
История
[редактиране | редактиране на кода]Възниква през XI-XIII век и включва самостоятелните занаятчии, средните и дребните търговци, които не могат да се примирят с установените феодални отношения и се борят за нов социален ред. С развитието на средновековните градове Бюргерството се разцепва: богатите майстори и крупните търговци образуват върхушката; дребните занаятчии, майстори и търговци, някои по-едри собственици и други съставляват средния слой; а обеднелите цехови майстори, разорените граждани, калфите и чираците, селяните, изхвърлени от местожителството си, безработните, градските ратаи и други – низшия слой.
През късното средновековие процесът на разслоение се задълбочава и разширява. Изострят се също и противоречията помежду им. Богатите слоеве на Бюргерството проявяват непоследователност в борбата срещу установения феодален строй, а дребните са непримирими спрямо аристокрацията и действат съвместно с бедните. Бюргерството е заинтересовано от задълбочаването на централизацията във феодалните държави, от ликвидирането на феодалната разпокъсаност. Подкрепяйки изграждането на съсловните монархии, то получава редица права и привилегии от монархическия абсолютизъм – участие в управлението, включване в съсловно-представителните учреждения и др. В структурата на Бюргерството през XVI-XVII век възникна буржоазната класа, която оглавява борбата за ликвидиране на феодалната обществено-икономическа формация.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Николов, Йордан и др. Средновековният свят. София, Ариадна, 2000. ISBN 954966015x. с. 41.