Бююкдере (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бююкдере (на турски: Büyükdere) е квартал в район Саръйер в Истанбул, Турция. Разположен е на европейския бряг на протока Босфор на около 2 км югозападно от Саръйер. Името му означава „голям поток“ на турски, по отношение на реката, която се е вливала тук в Босфора.

14-километров главен път, Бююкдере (булевард), започва на юг от Бююкдере и минава навътре чак до Шишли.

През 19-ти век Бююкдере, подобно на съседната Taрабя, е популярно лятно убежище за членовете на чуждестранната и дипломатическата общност на Истанбул и все още има няколко църкви и сгради на посолства, датиращи от този период. Тогава има фериботен терминал Бююкдере, но въпреки че е възстановен, той не е пуснат отново в употреба (отчасти поради пътя, който е построен пред него върху рекултивирана земя), което означава, че по-голямата част от достъпа до квартала е с автобус по крайбрежния път.

Интересни места[редактиране | редактиране на кода]

Музеят Садберк Ханъм, частен музей на археологията и етнографията, се помещава в това, което започва живота си в османско време като дървеното имение Azaryan (Vidalı) Yalısı или крайбрежно имение, принадлежащо на арменски член на парламента. Богатото семейство Коч го купува като дом през 50-те години на миналия век, но през 1980 г. го превръща в частен музей, за да приюти колекциите на съпругата на турския бизнесмен Вехби Коч, Садберк Ханъм. Въпреки това е планирано да отвори врати на ново място на бреговете на Златния рог през 2023 г. като част от проекта Haliçport. Наблизо има втора музейна сграда, в която се съхранява колекцията от дивани и килими на американския изследовател Джоузефин Пауъл.

Бююкдере е дом на гръцка православна църква (Църква Ая Параскеви, 1831), латинокатолическа италианска църква (Санта Мария, 1866), арменска католическа църква (Сурп Богос, 1885) и Арменска апостолическа църква (Сурп Хърипсимянтс, 1886). Джамията Кара Кетюда датира от 18 век.

Сградата на лятното посолство на Испания първоначално е построена от францискански монаси в грандиозен неокласически стил и след това е дарена на испанското правителство през 1783 г., така че персоналът на посолството да има къде да избяга от силната жега на лятото в Истанбул. Друга сграда е Руското лятно посолство, което започва живота си като дом на граф Николай Игнатиев през 1840 г.

С изглед към крайбрежния път ялъ от 18-ти век, някога собственост на Кечеджизаде Фуат Паша, велик везир на султан Абдул Азис, сега е хотел.

Образователни и държавни институции[редактиране | редактиране на кода]

Тук има местно основно училище (Mehmet İpkin İlköğretim Okulu), както и професионална гимназия за момичета (Sarıyer Kız Teknik ve Meslek Lisesi). Подоходният данък и противопожарните служби на район Саръйер също са базирани в Бююкдере.

Корабите на бреговата охрана акостират пред Бююкдере

Регионалното командване на турската брегова охрана за Мраморно море и турските проливи е базирано в Бююкдере върху имот от 2,1 хектара (5,2 акра). Седалището му се помещава в ловна хижа, построена за Мехмед VI, последният султан на Османската империя. Някои кораби на бреговата охрана са акостирали на кея Бююкдере.

Кеят Бююкдере, сниман от братята Абдула (Abdullah Freres) през 1895 г.

Известни жители[редактиране | редактиране на кода]

  • Анастасия Георгиаду (1891–1939), гръцка певица, най-известна като „Deniz Kızı Eftalya“ („Ефталия русалката“).
  • Граф Николай Игнатиев, руски посланик 1864-77
  • Кечеджизаде Фуат паша, велик везир от 19 век
  • Вехби Коч и съпругата му Садберк Ханъм
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Büyükdere, Sarıyer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​