Бял оман

Бял оман

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Астроцветни (Asterales) семейство: Сложноцветни (Asteraceae) триб: Девесилови (Inuleae) род: Девесил (Inula) вид: Бял оман (I. helenium)

Научно наименование

Inula helenium Linnaeus, 1753

Бял оман в Общомедия

[ редактиране ]

Белият оман (Inula helenium) (малка бяла стомахоглътка, див слънчоглед, жълт оман) е многогодишно тревисто растение от семейство Asteracae(Compositae) - сложноцветни. Растенията образуват дебели и дълги месести разклонени кафяви корени с широко разраснало чело, от пъпките по което ежегодно покарват по няколко стъбла. Растенията и особено корените излъчват много силен аромат, по който се различават от вида Buphthalmus speciosum Schreb - чернокос.

Произход на името

Коренището е дебело, разклонено, тъмнокафяво на цвят, а като се разреже – бледожълто, до бяло. Оттам и наименованието „бял оман“.

Разпространение

Среща се рядко из влажните сенчести планински долове и край горските поляни предимно в Източна България. Расте по храсталаци и тревисти места. Среща се край Черноморското крайбрежие, а също и в районите Североизточна България, Стара планина, Дунавска равнина, Знеполски район, Родопи, Тракийска низина.

Използване

Растението е лечебно, усилващо организма, противовъзпалително, противоглистно, и ароматизиращо средство. Използва се за чайове против язва, гастрит и др. Корените се изваждат през март, април или през септември-октомври, като се изкопават само дебелите месести части и разклоненията.

• 
  плодове

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Източници

"Билки и билкосъбиране", издателство "Христо Г. Данов", Пловдив 1983, Венелин Топалов, Младен Гаврилов, Йордан Янкулов