Бял оман
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
| Бял оман | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
| Бял оман в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Белият оман (Inula helenium) (малка бяла стомахоглътка, див слънчоглед, жълт оман) е многогодишно тревисто растение от семейство Asteracae(Compositae) - сложноцветни. Растенията образуват дебели и дълги месести разклонени кафяви корени с широко разраснало чело, от пъпките по което ежегодно покарват по няколко стъбла. Растенията и особено корените излъчват много силен аромат, по който се различават от вида Buphthalmus speciosum Schreb - чернокос.
Произход на името
[редактиране | редактиране на кода]Коренището е дебело, разклонено, тъмнокафяво на цвят, а като се разреже – бледожълто, до бяло. Оттам и наименованието „бял оман“.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Среща се рядко из влажните сенчести планински долове и край горските поляни предимно в Източна България. Расте по храсталаци и тревисти места. Среща се край Черноморското крайбрежие, а също и в районите Североизточна България, Стара планина, Дунавска равнина, Знеполски район, Родопи, Тракийска низина.
Използване
[редактиране | редактиране на кода]Растението е лечебно, усилващо организма, противовъзпалително, противоглистно, и ароматизиращо средство. Използва се за чайове против язва, гастрит и др. Корените се изваждат през март, април или през септември-октомври, като се изкопават само дебелите месести части и разклоненията.

- плодове
Източници
[редактиране | редактиране на кода]"Билки и билкосъбиране", издателство "Христо Г. Данов", Пловдив 1983, Венелин Топалов, Младен Гаврилов, Йордан Янкулов