Ваксина на „АстраЗенека“ срещу COVID-19

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ваксината на „АстраЗенека“ срещу COVID-19

Ваксината срещу COVID-19 на Оксфордския университет и компанията „АстраЗенека“, с кодово име AZD1222[1] и продавана под търговските наименования Covishield и Vaxzevria, наред с други, е вирусна векторна ваксина за превенция на COVID-19. Разработена от Оксфордския университет и „АстраЗенека“, тя се прилага чрез интрамускулна инжекция, като за вектор се използва модифицираният аденовирус ChAdOx1 на шимпанзе. Ефикасността на ваксината е 76,0% за предотвратяване на симптоматичен COVID-19, започвайки от 22 дни след първата доза, и 81,3% след втората доза.

Ваксината има добър профил на безопасност, като страничните ефекти включват:

  • болка на мястото на инжектиране
  • главоболие
  • гадене

Тези симптоми обикновено отшумяват в рамките на няколко дни. По-рядко може да се появи анафилаксия (Агенцията за регулиране на лекарствата и здравните продукти в Обединеното кралство (MHRA) има 268 съобщения от около 21,2 милиона ваксинации към 14 април 2021 г.). В много редки случаи (около 1 на 100 000 души) ваксината се свързва с повишен риск от образуване на кръвни съсиреци в комбинация с ниски нива на тромбоцити в кръвта.[2] Според Европейската агенция по лекарствата към 4 април 2021 г. са докладвани 222 случая на кръвни съсиреци от Европейското икономическо пространство и Обединеното кралство, където ваксината е била поставена на около 34 милиона души.

На 30 декември 2020 г. ваксината е одобрена за първи път за употреба в програмата за ваксинация на Обединеното кралство, а първата ваксинация извън рамките на изпитването е приложена на 4 януари 2021 г. Оттогава ваксината е одобрена от няколко лекарствени агенции по света като Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и Австралийската агенция за терапевтични стоки и е одобрена за включване в списъка за спешна употреба от Световната здравна организация (СЗО). Някои държави са ограничили употребата ѝ до възрастни хора с по-висок риск от тежко заболяване от COVID-19 поради опасения от много редките странични ефекти на ваксината при по-млади хора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. AstraZeneca COVID-19 Vaccine (AZD1222). // AstraZeneca, 27 January 2021. Архивиран от оригинала на 27 January 2021. Посетен на 7 March 2021.
  2. Julia Belluz & Umair Irfan. Why the AstraZeneca-Oxford Covid-19 vaccine is different. // Vox. 4 декември 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]