Велико Кърджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Велико Кърджиев
Полковник
Портрет на В. Кърджиев, 1900 г. Източник: ДА „Архиви“
Портрет на В. Кърджиев, 1900 г. Източник: ДА „Архиви“
Информация
Служба 1879 – ?
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Знаме на Руската армия Руска армия
Образование Национален военен университет
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Велико Тодоров Кърджиев е български офицер (артилерийски полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Велико Кърджиев е роден на 30 април (стар стил) 1858 година в Шумен. Участва в национално-революционните борби на българите в Османската империя, заради което е арестуван през 1875 година. След Освобождението постъпва в първия випуск на Военното училище в София, завършва през 1879 година, на 10 май е произведен в чин прапорчшик (по-късно приравнен на подпоручик) и назначен на служба в 4-та шуменска пеша батарея.[1] Служил е в четвърто планинско артилерийско отделение.[2] По-късно служи в Източнорумелийската милиция. През 1882 година, като подпоручик е командирован в Михайловградската артилерийска академия в Санкт-Петербург, Русия, която завършва през 1885 година.[3]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-българската война (1885) капитан Кърджиев командва 1-ва четирифунтова батарея, на която длъжност е назначен на 5 ноември 1885 година, считано от 15 октомври.[4] Батареята действа на Северния оперативен театър и влиза в състава на Летучия отряд, с изключение на 3-ти взвод, който е изпратен във Видин и влиза в състава на Бреговския отряд, командван от поручик Янко Драганов. Батареята воюва в боя при Кула (4 ноември), Видин (5 ноември) и при Арчар (14 ноември).[5] Пълно описание на действията на батареята, капитан Кърджиев дава в репорт до началника на артилерията.[6] За заслугите си е награден с военен орден „За храброст“ IV-та степен.

През 1886 година капитан Кърджиев участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, като е включен в състава на конвоя, поради което е уволнен от армията и емигрира в Русия. Служи в руската армия до 1891 година, след което е възстановен на служба в българската армия.

По-късно като полковник, Велико Кърджиев командва Видинския крепостен батальон, формиран през 1892 година.

Полковник Велико Кърджиев умира на 12 януари 1953 година в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никифоров, стр. 66
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 165.
  3. Танчев, стр. 132
  4. Христов, стр. 140
  5. Димитров
  6. Христов, стр. 365 – 366.

Източници[редактиране | редактиране на кода]