Величка Настрадинова
| Величка Янкова Настрадинова | |
| българска писателка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 28 ноември 2020 г.
|
| Националност |  България |
| Работила | писателка, музикантка, преподавателка |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Мария Нейкова |
Величка Янкова Настрадинова е българска музикантка, писателка и разказвачка на истории.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 26 април 1936 г. в Пловдив. Сестра е на популярната изпълнителка и композиторка Мария Нейкова. Завършва Софийската консерватория, специалност „Виолончело“. Дълги години е преподавателка по камерна музика в Пловдивското средно музикално училище и артист-оркестрант в Пловдивската филхармония. Величка Настрадинова умира в старчески дом в Пловдив на 28 ноември 2020 г.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Величка Настрадинова е авторка на над 20 книги за деца и възрастни, които включват съвременни и исторически романи, научна фантастика, фентъзи и магически реализъм. След дебютната си книга „Дядо Пип“ (1969), с която печели награда „Пловдив“, писателката публикува „Госпожица Вещицата“ (1976), „Белите на доктор Беля“ (1980), „Закриването на Америка“ (1981), „Невероятната Марта“ (1989, награда на СБП за най-добра детска книга), „Къдрави приказки“ (1993), „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ (1999), „25 приказки и половина“ (2004, отново награда Пловдив), „33 приказки и половина“ (2009, награда за най-добра детска книга), „Песните на динозаврите“ (2017). Получавала е няколко отличия за къса проза, а също и наградата „Гравитон“.
Стил и принос[редактиране | редактиране на кода]
Макар да имат доста елементи на приказката, нейните разкази са изпълнени с психологически реализъм и автентичност на фантастичното. Но най-значимото постижение на Настрадинова са нейните изключително силни женски образи. Героините ѝ са ярки самостоятелни жени, които не са зависими от мъжете. И докато Вещицата от „Госпожица Вещицата“ е учен, издигнал биотехнологиите си до ръба на божественото, то Марта Матева е оперна певица и артистка, която на пръв поглед изглежда съвсем реален съвременен човек. Всичко това обаче преди да започне да разговаря с котката си Маца Писанска и различни приказни, свръхестествени и извънземни същества.
Както пишат още от Човешката библиотека, Марта Матева е душевно могъща и щедра към целия свят личност, както може да бъде само абсолютно свободният човек. В нашия нефантастичен свят, оплетен в зависимости и несвободи, Величка Настрадинова е изградила художествено убедителен образ на действително свободния силен човек. Това е супергероинята Марта, която не бърка свободата с небрежност към другите или силата с бруталността.
Награди и признания[редактиране | редактиране на кода]
- 1969 г. – Трета награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Репите на Краконощ“
- 1989 г. – Сборникът „Невероятната Марта“ е обявен за най-добра детско-юношеска книга на годината
- 1992 г. – Награда „Гравитон“
- 2004 г. – Втора награда в конкурса „Фантастика през 100 очи“ на издателство „Аргус“ за разказа „Евридика“
- 2010 г. – Награда за най-добра детска книга за 2009 г. за книгата „33 приказки и половина“