Вернер II фон Алвенслебен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вернер II фон Алвенслебен
германски благородник
Камък за Вернер II фон Алвенслебен в църквата „Св. Николай“ в Гарделеген
Камък за Вернер II фон Алвенслебен в църквата „Св. Николай“ в Гарделеген

Роден
15-и век
Починал
Вернер II фон Алвенслебен в Общомедия

Вернер II фон Алвенслебен (на немски: Werner II von Alvensleben; * 1419/пр. 1429; † между 1472/1477) е благородник от род фон Алвенслебен в Алтмарк в Саксония-Анхалт, господар на замък Гарделеген/Изеншнибе в Саксония-Анхалт, съветник и дворцов маршал в Курфюрство Бранденбург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът Гарделеген/Изеншнибе, ок. 1600

Той е син на Гебхард XIV фон Алвенслебен († ок. 1428) и първата му съпруга Илза/Елизабет (Елза). Внук е на Вернер I фон Алвенслебен († ок. 1395) и съпругата му Берта. Баща му се жени втори път за Гезека. Брат е на Гебхард фон Алвенслебен, Хайнрих фон Алвенслебен († ок. 1445) и София фон Алвенслебен, абатиса на манастир Нойендорф (1454 – 1470).

Вернер II служи при курфюрстите Фридрих I и Фридрих II фон Бранденбург и е изпращан на дипломатически мисии. През 1447 г. той управлява службата дворцов маршал на курфюрста. През 1448 г. получава като наследство замък Гарделеген. Вернер II увеличава още собственостите си.

През 1450 г. е във войската на Бранденбург във войната между Бранденбург и Саксония. Той попада с други 20 рицари в плен и е освободен след една година след сключения мир.

Умира между 1472 и 1477 г. и е погребан в гробницата на род Алвенслебен в манастир Нойендорф в Гарделеген.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: с фон Плото.

Втори брак: с Елизабет фон дер Шуленбург († 1486), дъщеря на Вернер VIII фон дер Шуленбург († 1447/1448) и Барбара фон Есторф (* ок. 1360). Те имат децата:[1]

  • Гебхард XVIII фон Алвенслебен (1457 – 1492/1494), женен за Катарина фон дем Кнезебек († 1492)
  • Дитрих фон Алвенслебен († сл. 1465)
  • Гертруд фон Алвенслебен
  • София фон Алвенслебен († 1495), абатиса на манастир Нойендорф (1489 – 1495)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Band II, Berlin 1819, S. 2 – 23.
  • Ad. M. Hildebrandt: Die Grabsteine und Epitaphien adeliger Personen in und bei den Kirchen der Altmark, Heft I. die Kreise Salzwedel und Gardelegen umfassend. Gardelegen 1868.
  • E. Nitter: Die weißen Alvensleben auf der Burg Gardelegen. Sonderdruck aus „Heimatbuch Gardelegen“, Band 3, 1939, S. 19 – 27.
  • Jahrbuch des Deutschen Adels, Bd. 1, Herausgegeben von der Deutschen Adelsgenossenschaft, (Berlin 1896, Verlag von W.C.Bruer), 37 (Reliability: 3).
  • Register Report descendants of the von der Schulenburg family 2000, Hoffmann, Ernst. 40

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Werner v.Alvensleben, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]