Втора битка при Цюрих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Втора битка при Цюрих
Война на Втората коалиция
Battle of zurich.jpg
„Битката при Цюрих“, худ. Франсоа Бушо
Информация
Период 25-26 септември 1799
Място Цюрих, Швейцария
Резултат Победа за Франция
Воюващи страни
Флаг на Франция Франция Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Австрийска империя
Флаг на Русия Русия
Командири
Flag of France.svg Андре Масена Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Фридрих фон Хотце
Flag of Russia.svg Александър Римски-Корсаков
Сили
75 000 24 000 руснаци
22 000 австрийци
Жертви и загуби
неизвестно 22 000
Втора битка при Цюрих в Общомедия

Втората битка при Цюрих (25-26 септември 1799) завършва с френска победа над австро-руската армия близо до Цюрих. След нея Франция си връща града, който губи три месеца по-рано, в първа битка при Цюрих. Резултат от битката е и оттеглянето на Русия от Втората коалиция.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

След като градът е превзет през юни, генерал Андре Масена укрепва позиция на хълма Цюрихберг. Австрийците предават контрола над Цюрих на руснаците, командвани от генерал Корсаков. Генерал Александър Суворов също прави опит да изпрати подкрепление, но войската му е разпръсната от малък отряд, изпратен от Масена, в прохода Готхард, и не достига Цюрих навреме. Коалиционните войски далеч надвишават бройката на французите, затова Корсаков изпраща около 50 000 души да препречат френската отстъпителна линия.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Масена разбива коалиционната армия, като взема нейните оръдия и други провизии. Тогава тя дава своите първи 8000 жертви.

По-голямата част от битката се състои на двата бряга на река Лимат, до портите на Цюрих и в самия град. Генерал Удино е командир на френската войска на десния бряг на реката, а генерал Мортие на тази на левия. По същото време генерал Сул атакува и разбива австрийците, командвани от фелдмаршал барон Хотце, убит по-рано през деня.

Масена обкръжава австрийциите и прилага перфектна офанзивна тактика, с което ги накарва да отстъпят назад, като убива, ранява и пленява над 14 000 австрийци и руснаци.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Франция успява да се спаси от голяма инвазия поради оттеглянето на Русия от Втората коалиция. Хелветската република е отслабена и губи своята подкрепа в населението, което води до Посредническия акт от 1803, който донякъде възстановява условията преди Революцията.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]