Външна политика на Тунис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Външната политика на Тунис се определя от независимостта на страната на 20 март 1956.

Първият президент, Хабиб Бургиба, избира политика на необвързаност по време на Студената война, като същевременно поддържа тесни връзки с Европа и Съединените щати. Неговият наследник, Зин ел Абидин Бен Али, поддържа тунизийската традиция на добри отношения със Запада, като играе активна роля в арабските и африканските регионални органи: страната посреща през май 2004 г. 16-та редовна сесия на срещата на високо равнище на Арабската лига (на която е член от 1958 г.) и редовно изпраща хуманитарна помощ за палестинците и на страните в криза. Страната е и един от основателите на ОАЕ, чието председателстване осигурява през 1994 – 1995, преди да участва в създаването на Африканския съюз през юли 2002 година. Тунис също подкрепи развитието на Съюза на Арабския Магреб, който включва Алжир, Мароко, Мавритания и Либия. Въпреки това, напредъкът остава ограничен поради напрежението между Алжир и Мароко заради Западна Сахара. През февруари 2001 г., Тунис се присъединява към Общността на страните от Сахел – Сахара и е домакин на седалището на Африканската банка за развитие през 2003 г.

Магреб[редактиране | редактиране на кода]

Вклинен между Алжир и Либия, Тунис винаги се стреми да поддържа добри отношения със своите съседи, въпреки някои временни напрежения. Тунис и Алжир разрешиха отдавнашен граничен спор през 1993 г. и си съдействаха при изграждането на транс-средиземноморския газопровод към Италия. Тунис също наскоро подписа споразумение с Алжир, за да се определят очертанията на морската граница между двете страни. Що се отнася до другия съсед, отношенията са по-трудни след отмяната от страна на Тунис на споразумение за сформиране на тунизийско-либийски съюз през 1974 година. Дипломатическите отношения са прекъснати между 1976 и 1977 г. и след това отново се влошават през 1980 г., когато бунтовници, подкрепяни от Либийската Арабска Джамахирия, се опитват да превземат град Гафса. През 1982 г. Международният съд решава спора относно разпределението на граничния дял на континенталния шелф (богат на петрол) в полза на Либия. Експулсирането от Либия на много тунизийски работници през 1985 г. и американски военни заплахи принуждават Тунис да ограничи техните отношения, които се нормализират отново през 1987 година. Въпреки че подкрепя санкциите на ООН, наложени на Либия, след американската въздушна бомбардировка, Тунис се стреми да поддържа добри отношения със своята съседка. По този начин той подкрепя вдигането на санкциите през 2003 г., като Либия отново се превръща в един от основните му търговски партньори. Въпреки това, двете страни все още имат спор за общата им морска граница.

Средиземноморски басейн[редактиране | редактиране на кода]

Тунис също претендира за средиземноморско измерение. Той участва в Средиземноморския форум, като организира неговото издание от 2005 г., и стана първата средиземноморска страна, която подписва на 17 юли 1995 г. споразумение за асоцииране с Европейския съюз, за да укрепи своята опора в Европа.

С най-близкия си европейския съсед Малта, Тунис обсъжда понастоящем петролната експлоатация на континенталния шелф между двете страни.

Близкият изток[редактиране | редактиране на кода]

Страната отдавна издига глас на помирение по въпроса за Близкия изток: Бургиба е първият арабски лидер, призовал за признаване на Израел от арабските страни по време на реч в Ерихон 3 март 1965 г. Страната подслонява седалището на Арабската лига от 1979 до 1990, както и това ООП от 1982 до 1993 г. (до нейния изпълнителен комитет се установява в Окупираните територии, макар че политическия ѝ отдел остава в Тунис). Страната също играе роля на модератор на мирните преговори в Близкия изток: Тунис е първата арабска държава, която посреща израелска делегация през 1993 г., в рамките на мирния процес, и поддържа представителство в Израел до началото на втората Интифада през 2000 година.

Обединените нации[редактиране | редактиране на кода]

Политическата дейност Тунис все пак надхвърля регионалните граници. В реч пред Общото събрание на Организацията на обединените нации през 1999 г., президентът Бен Али призова за създаването на Световен Фонд за солидарност (по примера на Фонда за национално единство), за да се допринесе за борбата срещу бедността в най-нуждаещите се райони в света. Общото събрание единодушно прие на 20 декември 2002 г. резолюция за създаване на фонд, както и за вземане на практически мерки, необходими за неговото установяване.

Министерският съвет одобрява на 1 февруари 2011 г. присъединяването на страната към Международната конвенция за защита на лица срещу насилствено изчезване, към Римския статут относно Международния наказателен съд, към необвързващия Протокол-анекс към Международната конвенция срещу изтезанията, и към необвързващите протоколи към Международния пакт за граждански и политически права. Съветът решава също така да се разгледа възможността за оттегляне на резервите, формулирани от Тунис по времето на президента Бен Али спрямо Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, както и други международни конвенции, засягащи особено детството и премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.