Гай Лициний Мацер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Лициний Мацер (Gaius Licinius Macer; † 66 пр.н.е.) е политик и историк от групата на "младите аналисти" на Римската република през 1 век пр.н.е. Произлиза от фамилията Лицинии, клон Мацер.

През 78 пр.н.е. той е квестор, през 73 пр.н.е. е народен трибун, през 68 пр.н.е. претор, през 67 пр.н.е. е пропретор и получава управлението на една провинция. Противник е на оптиматите. При Салустий е споменат като борец за правата на народа. През 66 пр.н.е. Цицерон успява да го осъди заради подкуп и изнудване, след което той се самоубива.

Като историк той пише история на Рим в 16 книги, които издава във формата на анали. Ливий и Дионисий Халикарнаски използват неговите произведения. Според Ливий той e измислил някои неща, за да възхвали своята фамилия gens Лицинии.

Баща е на Гай Лициний Мацер Калв (* 82 пр.н.е.; † 47 пр.н.е.), който е поет и оратор.

Издадени произведения[редактиране | edit source]

  • Hans Beck, Uwe Walter (Hrsg., Übers., Komm.): Die frühen römischen Historiker. Band 2. Von Coelius Antipater bis Pomponius Atticus. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2004, ISBN 3-534-14758-8, S. 314–345.
  • Martine Chassignet: L’Annalistique Romaine. Band 3. L’Annalistique Récente. L’Autobiographie Politique (Fragments). Les Belles Lettres, Paris 2004, ISBN 2-251-01435-7.
  • Siri Walt: Der Historiker C. Licinius Macer. Einleitung, Fragmente, Kommentar. Teubner, Stuttgart 1997, ISBN 3-519-07652-7.
  • H. Malcovati (Hrsg.): Oratorum Romanorum fragmenta liberae rei publicae. Band 1, 1976.
  • H. Peter (Hrsg.): Historicorum Romanorum reliquiae. Band 1, 1914 (Nachdruck 1967).

Източници[редактиране | edit source]