Георги Велев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Георги Велев
български литературен изследовател
български литературен изследовател

Роден
1. ноември 1952 г. (65 г.)
гр. Казанлък, България
Професия

Работил в: Агенция „София прес” списание „Септември" списание „Летописи”

учител по български език и литература

Образование: Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Област: Научна дейност, литературни изследвания

Георги Велев е роден на 01 ноември 1952 г. (65 г.) в гр. Казанлък, България. Завършва висшето си образование в Софийски университет ''Св Климент Охридски''. Областта, в която насочва своята работа е научна дейсност и литературни изследвания, като е написал много статии за различни Български списания и вестници. Издава и няколко книги през годините. Работил е в агенция „София прес”, списание „Септември”, списание „Летопис” и като учител по български език и литература, а в момента се занимава със собствена изследователска дейност и продължава да пише книги.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Костадинов Велев е роден на 1. ноември 1952 г. в гр. Казанлък. Когато е на три години семейството му се премества в гр. Пловдив, където завършва средно образование. През 1980 г. завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като преподавател по български език, редактор в Агенция „София прес”, списание „Септември”, списание „Летописи”, а след повсеместното изчезване на литературни списания започва да роботи като учител.

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

В литературата Георги Велев навлиза с анлиза си на романа „Антихрист” на Емилиян Станев, в който открива неизследвани композиционни и повествователни особености. Многобройните признания на Емилиян Станев, че негови любими учители от българската литература са Елин Пелин и Йордан Йовков, а от световната – Достоевски, са повод Георги Велев да започне да изследва техните творби. През един августовски ден на 1983 г. неочаквано той попада на тайните на разказите „Косачи” от Елин Пелин и „По жицата” на Йордан Йовков. Благодарение на това си откритие, още същия ден, успява да се добере до тайния замисъл на романа „Братя Карамазови” на Достоевски и на трагедията „Хамлет” на Шекспир. Тези открития предопределят бъдещите му занимания, основна насока, в които става изследването на закодиран подтекстови замисъл. Такъв той открива и в „Илиада”. Особено място в книгата му на тази тема „Непрочетената „Илиада” заема влиянието на траките, които, оказва се, заемат неподозирано важно място в тази световна творба. Книгата му завършва с изследването на използваната в „Илиада” тракийската мегалитна култура. Това става причина Георги Велев да посвети няколко години на изследването на запазените по българските земи мегалитни комплекси, за които публикува десетки статии и книгата „Посланието Побити камъни”.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

„Геният... премълчаното. 150 години след рождението на Христо Ботев” (1997) „Непрочетената „Илиада” (2010) „Посланието Побити камъни” (2011); издадена и на английски: „The Message Pobiti kamani. Fossil Forest” (2013) „Достоевски. Шекспир. Приключения зад сцената” (2016) „Български литературни загадки: Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев” (2018)