Преглед на кода на Георги Велчев

{{Друго значение|художника|политика|Георги Велчев (политик)}}
{{Художник
| име            = Георги Велчев
| рождено_име    = 
| картинка       = 
| картинка_текст = 
| описание       = 
| женен_за       = 
| роден-дата     = {{Дата на раждане|1891|11|18|1}}
| роден-място    = [[Варна]], [[Княжество България]]
| починал-дата   = {{Дата на смърт и години|1955|4|16|1891|11|18|1}}
| починал-място  = [[Варна]], [[Народна република България]]
| националност   = {{BUL}}
| стил           = експресионизъм
| учител         = [[Иван Мърквичка]], [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]]
| академия       = Държавно художествено-индустриално училище
| направление    = [[маринизъм]]
| патрон         = 
| творби         = 
| повлиян        = [[Пиер Бонар]], набисти
| повлиял        = 
| награди        = 
| подпис         = 
| подпис_текст   = 
| уебсайт        = {{URL|http://varnacityartgallery.com/filial.html}}
}}
'''Георги Атанасов Велчев''' е български [[художник]]. Той е един от новаторите в българското изкуство от 20-те години на XX век и е сред най-големите майстори на морския пейзаж.

== Биография и творчество ==
Георги Велчев е роден през 1891 г. във [[Варна]]. Родителите му са се преселват от [[Жеравна]], баща му – Атанас Велчев отваря първата книжарница в града. Фактът, който може би оказва влияние върху бъдещия творец е, че още като ученик пътува до Русия и успява да се наслади на невероятните колекции на [[Ермитаж]]а и [[Третяковска галерия|Третяковската галерия]].

Постъпва в Държавното художествено-индустриално училище в София през 1910 г. заедно с [[Христо Каварналиев]], [[Кирил Дюлгеров]] и [[Йордан Пиндиков]], учи при [[Иван Мърквичка]] и [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]]. Прекъсва следването си два пъти във връзка със започнали войни. По време на [[Първата световна война]] (1915 – 1918) той става военен художник в Щаба на Първа армия: пленен е и откаран във Франция. След войната, през 1920 г., завършва следването си.

Още в най-ранните си творби от 1917 – 1920 г. проявява склонност към по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични интонации.

От 1920 до 1922 г. Велчев живее в [[Париж]]. Великолепните маслени и гвашови творби, създадени тогава, показват привързаността му към стилистиката на Пиер Бонар и към естетическите принципи на набистите (пророци – от еврейски). Те създават символистично изкуство, фаворизиращо ценността на поетичното съзерцание, на романтичния, а понякога и мистичен поглед към природата и човека, на духовното вглъбение. Изграждат естетски, изтънчен картинен свят с форма, подчертаваща силната си самостойна роля. Творбите на Георги Велчев от парижкия му период са чудесно превъплъщение на тази естетика, изпълнени са в изящен поантилистичен стил, носят лирични настроения и едно особено, самотно тайнство.

През 1923 г. той пребивава в [[Германия]] – в [[Мюнхен]], [[Берлин]], [[Бремен]]. Има добре приети изложби в [[Карлсруе]] и [[Висбаден]], рисува в планините на [[Тирол]], посещава и [[Италия]]. Поканен е от известния символист и експресионист [[Хайнрих Фогелер]] в знаменитата художническа колония във [[Ворпсведе]] край Бремен.

От 1924 до 1931 г. е в [[Ню Йорк]]. В началото си изкарва хляба като градинар и фабричен работник, но не спира да рисува. Прави осем изложби, за които получава добри отзиви. Продава успешно. Пътува до [[Маями]], [[Сан Франциско]], [[Филаделфия]], посещава [[Канада]] и [[Хавай|Хавайските острови]]. Икономическата криза в САЩ го принуждава да се завърне в [[България]], където остава до края на живота си. По пътя към Европа посещава [[Австралия]] и [[Китай]]. Велчев е от страстните пътешественици, които осъзнават огромното значение на познанието и свободното общуване в една космополитна културна среда.

В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. Той продължава неуморното си пътуване – в села и градчета, в планински и крайморски места – и съзерцава живота на малкия български свят. Създава в картините слънчевите дворове, на открехнатите стари вратници, на мостове и чешми, на селски и градски къщи и улици. Но най-силно е привлечен от морето като изобразителен мотив. В тези пейзажи витае особено напрежение, някакво драматично предчувствие, а понякога и символистичен дух. Маринистичните творби<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1317&SRV=false&LANG=bg Варненски общински вестник, бр. 1, 01 април 1939, стр.6]</ref> на Георги Велчев са ненадминати в българската класическа живопис и са съизмерими единствено с платната на [[Александър Мутафов]]. Активен участник е в [[Български народен морски сговор|Българския народен морски сговор]].<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 127 | isbn = 954-751-008-8}}</ref>

Художникът постига изключителна автентичност и сетивно въздействие на изобразената природна среда. Невероятното усещане за материалност, за субстанцията на сухата скала, морската пяна и водата, движението на вълните е създадено с лекота, сигурност и умение, които имат само големите майстори. Свободният и експресивен живописен жест. Реализмът на Георги Велчев в този по-късен период на творчество е обогатен от импресионистични и символистични тонове, които му придават особено обаяние: романтична тайнственост и драматизъм, духовно съзерцание, сетивно любуване на природата, светлината и материята.

Георги Велчев е бил горд, доблестен и свободолюбив човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. Високоинтелигентен, а и нескриващ склонността си към бохемско поведение, той е предизвикал върху себе си най-тежките обвинения от страна на властващите след 1944 г. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и умира беден и изоставен на [[16 април]] [[1955]] г. на 64-годишна възраст. Най-известният му автопортрет от 1948 г. показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед се таи скептицизъм и разочарование.

== Художествен музей „Георги Велчев“ ==
След смъртта на художника, брат му Владимир Велчев, който живее в САЩ и сестра му Павлина Велчева решават даряват родната му къща, тя е превърната в музей през 1961 г. с първи уредник Павлина Велчева.

След продължителен период, в който музеят не функционира, през 1996 г. той е възстановен и обновен изцяло от изкуствоведа Румен Серафимов. Той е уредник на музея от 1995 до 2007 г. Представителната експозиция от 70 живописни картини и гвашови рисунки е оформена и експонирана по нов начин. Тогава за първи път са показани творбите, създадени във Франция и Германия между 1920 и 1923 г., които представят художника в по-различна и истинска светлина като един от новаторите в кратковременния български модернизъм от началото на 1920-те години. Център и акцент в експозицията са най-добрите морски пейзажи на живописеца от 1930-те и 1940-те години, с които той е ненадминат майстор в България.

Музеят разполага с пет изложбени салона с обща площ 100 кв. м. и фонд от 239 творби.<ref>[http://varnacityartgallery.com/filial.html Сайт на Художествен музей „Георги Велчев“]</ref> От 2008 г. е филиал на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна.<ref>[http://varnaculture.bg/libraries_museums_galleries_bg_2.php?page=news_show&newsID=35&nsID=8 varnaculture.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>

== Публикации ==
През 1970 г. е публикувана (Държавно издателство Варна) книгата-албум „Георги Велчев“ от Вичо Иванов. Основният текст в изданието е резюмиран и на френски и руски език, включени са 48 черно-бели репродукции, а също и скици от албума на художника.

Във връзка с честването на 125-годишнината от рождението на художника през 2016 г. Градска художествена галерия – Варна издава юбилеен каталог за изкуството му. В 160 страници са публикувани изследователски текстове на изкуствоведите [[Пламена Димитрова-Рачева]], [[Ружа Маринска]] и [[Румен Серафимов]], както и подробна биография на художника, в която освен житейските факти са посочени и всички негови изложби в България и чужбина. Изданието съдържа 164 цветни репродукции от най-добрите запазени творби на Георги Велчев и 21 черно-бели фотографии, илюстриращи моменти от неговия живот.

== Произведения ==
* „Воденицата на Мария Антоанета“,
* „Нос Св. Галина“,
* „Тревога в рибарския град“,
* „Буря във Варна“

== Източници ==
<references />
* [http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=48 Биография на Георги Велчев в ArtPrice]
* [http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=18&article_id=22&FormArticles_Page=5 Георги Велчев: новаторът, класикът – портрет от художника Румен Серафимов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170406111057/http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=18&article_id=22&FormArticles_Page=5 |date=2017-04-06 }}, сп. „Простори“, март 2005
* [https://www.24chasa.bg/Article/1165748], Морски картини на Георги Велчев изчезват на кораб, в. 24 часа, декември, 2011 г.

{{Портал|Биографии|Изкуство|България}}

{{СОРТКАТ:Велчев, Георги}}
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Маринисти]]
[[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]]
[[Категория:Българи в САЩ]]
[[Категория:Родени във Варна]]
[[Категория:Починали във Варна]]