Геронтология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Геронтологията изучава социалните, психологическите, когнитивните и биологическите аспекти на стареенето и е общобиологична наука за възрастните организми.

Както повечето биологични и социални понятия, старостта също трудно се поддава на дефиниция.[източник?] При възрастните организми се наблюдават серия симптоматики и проява на занижаване на биологическите функции (виж биология на стареенето) [1]. Чрез хормонална регулация на този процес възрастните организми имат затихнали размножителни функции. Така природата намалява вероятността за получаване на слабо, нежизнеспособно потомство.

Еволюционните теории по въпросите на старостта са свързани с идеите за груповата селекция и напредъкът на видовете. Според някои от тези теории младото, подрастващо поколение постепенно отнема ресурси за своето развитие (територия, храна, вода и т.н.) от остаряващото поколение. Така младите индивиди се адаптират към условията на заобикалящата ги среда много по-ефективно и устойчиво, отколкото при един рязък преход.

Цели на геронтологията[редактиране | редактиране на кода]

Основната цел на геронтологията е да разкрие факторите водещи до стареене и механизмите за протичане на стареенето. Въпреки огромния фактологичен материал по тези въпроси, истинската същност на тези процеси все още нe е напълно позната.

Задачи на геронтологията[редактиране | редактиране на кода]

Основната задача на геронтологията е да предостави грижа за възрастните и предложи пътища за повишаване на благосъстоянието, на възрастните хора и за забавяне на тяхното стареене.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Osiewacz, Heinz (Ed.), Aging of Organisms. Biology of Aging and its Modulation, 2003