Герхард I (Водемон)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Герхард Елзаски (на френски: Gérard Ier de Vaudémont; на немски: Gerhard von Elsass, * 1057, † 1108) от фамилията Дом Шатеноа е от 1070 г. първият граф на Водемон.

Той е вторият син на херцог Герхард и Хадвига от Намюр († 28 януари 1075/1800), дъщеря на Алберт II, граф на Намюр, и на Регелиндис, дъщеря на херцог Готцело I, херцог на Долна Лотарингия и сестра на папа Стефан X.

Баща му умира на 14 април 1070 г. и по-голямият му брат Дитрих II става херцог на Горна Лотарингия. Герхард има също притенции за херцогската титла и унищожава южната част на Лотарингия. Дитрих предоставя на брат си Сентуа, pagus около Водемон. Имперетор Хайнрих IV признава на Герхард титлата граф на Водемон. През 1073 г. двамата братя сключват мир.

Герхард е споменат в много манастирски документи като подписал или свидетел, с изключение между 1097 и 1101 г. – времето на Първия кръстоносен поход, което води до заключението, че той взема участие в него.

През 1080 г. Герхард I се жени за Хедвига от Егисхайм († 1126), дъщеря на Герхард, граф на Егисхайм и Дагсбург, който е брат на папа Лъв IX. Тяхните деца са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Michel François, Histoire des comtes et du comté de Vaudémont des origines à 1473, 1935