Фридрих I фон Пфирт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на графовете на Пфирт в Цюрихската гербова ролка от ок.1340
Герб на Графство Пфирт

Фридрих I фон Пфирт (на немски: Friedrich I von Pfirt; на френски: Frederic I de Ferrette; * ок. 1085; † ок. август 1160) от Дом Скарпон е първият граф на Пфирт/Ферете-Монбеляр/Мьомпелгард-Алткирх (1105 – 1160) в Елзас.

Той е син на граф Дитрих от Мусон, Алткирх-Пфирт, Монбеляр, граф на Бар и Вердюн († 1105) и съпругата му Ерментруда Бургундска († 1105), наследничка на графство Монбеляр, дъщеря на граф Вилхелм I от Бургундия († 1087) и Стефания де Лонгви († сл. 1088). Той е племенник на папа Каликст II († 1124).

Брат е на Райналд I Еднооки († 1149), граф на Бар, Мусон и Алткирх, на Дитрих II († 1163), граф на Монбеляр, и на Стефан († 1163), епископ на Мец (1120 – 1163). След смъртта на баща му той управлява графството първо заедно с брат си Дитрих. Наследството се поделя и той получава Ферет (Пфирт) и Алткирх.

През 1105 г. Фридрих прави големи дарения на манастир Клуни. През 1125 г. той е споменат за пръв път като comes de Ferretes (граф фон Пфирт). През 1143 или 1144 г. той основава женския манастир Фелдбах в Зундгау.[1].

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих I фон Пфирт се жени 1111 г. за Петриса фон Церинген (* ок. 1095; † ок. 1115/пр. 1116), дъщеря на херцог Бертхолд II фон Церинген († 1111) и принцеса Агнес фон Райнфелден († 1111), дъщеря на херцог Рудолф фон Райнфелден. Бракът е бездетен.[2]

Фридрих I фон Пфирт се жени втори път за 1144 г. за Стефани дьо Водемонт († 4 декември 1160/1188) от фамилията Дом Шатеноа, дъщеря на граф Герхард фон Водемонт († 1108) и Хайлвиг фон Егисхайм († 1126), дъщеря на Герхард, граф на Егисхайм и Дагсбург, който е брат на папа Лъв IX. Стефани е сестра на Гизела, съпругата на брат му Райналд. Те имат един син:[3][4][5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Histoire des comtes de Ferrette, Auguste Quiquerez, édition H. Barbier, 1863. Google books
  • Christian Wilsdorf, Histoire des comtes de Ferrette (1105 – 1324). Altkirch 1991
  • Marie-Nicolas Bouillet et Alexis Chassang (dir.), « Comté de Ferrette » dans Dictionnaire universel d’histoire et de géographie, 1878
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 265.
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 146.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 129.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]