Гискон I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Гискон I е син на Ханон I Велики.

По време на обсадата на Лилебеум по време на втората сицилийска война е начело на седемдесет картагенски кораба обслужвани от гръцки наемници при знаменитата картагенска военноморска победа срещу вражеския сиракузки флот, и които са изпратени в подкрепа на обсадения от сиракузците Лилебеум. [1]

След провала на бунта на робите на Картаген, оглавен от баща му, е пощаден от екзекуция и изпратен в изгнание. Връща се в Картаген на следващата 339 г. пр.н.е. и е назначен за рабимаханат. Установява постоянна граница между пуническите и гръцки владения на остров Сицилия по течението на река Галик или Платани. Предходните му заслуги към каузата на Картаген го спасяват да е начело на града в бурните години по време на походите на Александър Велики срещу "Великия цар", който предходно и винаги е бил стратегически съюзник на Картаген, заедно със зачезналите етруски. Гискон I е начело на пунически Картаген и по времето когато от града-майка са евакуирани всички жени и деца по времето на обсадата и превземането на Тир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Warmington, Carthage (1964) at 120, 123.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Ханон I Велики Молк на Картаген (337 пр.н.е. – 330 пр.н.е.) Хамилкар II