Гленда Адамс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гленда Адамс
Родена
Починала
11 юли 2007 г. (67 г.)
Семейство
СъпругГордън Адамс (разведени)
ПартньорКрис Кларк
Деца1

Уебсайт

Гленда Емили Адамс (с бащино име Фелтън) е австралийска писателка, известна като носителка на наградата „Майлс Франклин“ през 1987 г. за „Танц върху корали“. Преподавателка по творческо писане, спомогнала за разработването на програми за писатели.

Творбите на Адамс са публикувани в нейните книги и сборници с разкази, в множество антологии с разкази и в журнали и списания.[1] Нейни есета, разкази и статии са публикувани в Meanjin, The New York Times Book Review, Panorama, Quadrant, Southerly, Westerly, The Sydney Morning Herald, The Observer и The Village Voice.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гленда Емили Фелтън е родена 30 декември 1939 г. в Райд, Нов Южен Уелс, предградие на Сидни, и е второто дете в семайството. Тя посещава основното училище „Форт Стрийт“ в продължение на две години, след което учи в гимназия за момичета в Сидни, преди да отиде в Университета в Сидни,[2] където завършва индонезийски език с отличие.[3]

Братовчедка е на австралийския министър-председател Джон Хауърд, но има противоположни политически възгледи и иска да стане политически журналист.[3] Премества се в Ню Йорк, когато печели стипендия да учи във Висшето училище по журналистика на Колумбийския университет,, и завършва през 1965 г. През това време тя се запознава с Гордън Адамс, политолог в Колумбия. Женят се през 1967 г. и имат дъщеря на име Кейтлин, преди развода си.

Работи като преподавател в редица висши учебни заведения, включително в Колумбийския университет и колежa „Сара Лорънс“, преди да се завърне в Австралия и в Технологичния университет в Сидни. Преподава по предметите „Умения за писане“ и „Творческо писане“. Помага за разработването на магистърската програма за писане на художествена литература в университета, която се превръща в модел за следдипломни програми по писане в цяла Австралия.[3] До края на живота си пътува редовно от Ню Йорк до Сидни, за да се вижда с дъщеря си и да преподава в Колумбийския университет. Гленда Адамс умира на 11 юли 2007 г. в Сидни след битка с рак на яйчниците и вторични мозъчни тумори.[3] Погребението ѝ се състои на 18 юли. Наградена е посмъртно с медал на Австралийското общество на авторите, който се връчва през година.[4]

Кариера в литературата[редактиране | редактиране на кода]

Адамс започва да пише на 10-годишна възраст, насърчавана на майка си.[3]

Докато е в Колумбийския университет, тя се присъединява към работилница за художествена литература и започва да пише, използвайки истинското си име, като преди това е използвала мъжко име, за да не разберат приятелите ѝ, че пише художествена литература.[3] Нейни разкази са публикувани в списания като Ms., The Village Voice и Harper's .

След 16 години отсъствие, тя се завръща в Австралия и става писател-резидент в Университета на Западна Австралия, Университета на Аделаида и Университета Макуори. Сред нейните литературни приятели са австралийците Робърт Дрю и Кейт Гренвил (които тя ръководи като аспирант в Технологичния университет в Сидни[5]) и американката Грейс Пейли.[3]

През 1987 г. вторият ѝ роман Dancing on Coral печели наградата „Майлс Франклин“ и Литературната награда на премиера на Нов Южен Уелс, но правилото за жителство става причина за отказа да ѝ се връчи втората награда. Вместо това парите от наградата са използвани за стипендия на млад писател, а тя е компенсирана със специална награда (която не е парична).[3] Третият ѝ роман, Longleg, публикуван през 1990 г., също е носител на награда. Четвъртият ѝ роман, The Tempest of Clemenza, е публикуван в Австралия и Съединените щати през 1996 г., а през 1998 г. нейната пиеса, The Monkey Trap е представена в Griffin Theatre в Сидни.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Съвместен носител на Награда Банджо за белетристика на Националния съвет за книгата, за Longleg (1991)
  • Наградата на The Age Book of the Year за писане по въображение за Longleg (1990)
  • Награда „Майлс Франклин“ за Танц върху корал (1987)
  • Литературни награди на Премиера на Нов Южен Уелс, Специална награда за Танц върху корали.(1987)
  • Медал на ASA (2007)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Игрите на силните (1982)
  • Танц върху корали (1987)
  • Кокили (1990)
  • Бурята на Клеменза (1996)

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Лъжи и измислици (1976)
  • Най-горещата нощ на века (1979) [6]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Гордост (1993) [7]
  • Гневът (1993)
  • Капанът за маймуни по поръчка на Griffin Theatre, Сидни (1998)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Glenda Adams Publications and Scripts March 2004 // Bryn Mawr. Архивиран от оригинала на 2007-05-14. Посетен на 2023-10-17.
  2. MS 76 Guide to the Papers of Glenda Adams // Academy Library, UNSW@ADFA. Посетен на 15 July 2007.
  3. а б в г д е ж з Dale (2007) p. 14
  4. ASA Medal // Australian Society of Authors. Архивиран от оригинала на 2017-02-03. Посетен на 17 February 2015.
  5. review of "Searching for the secret river", 2006-12-06, accessed 2009-08-02. Glenda Adams, along with Paula Hamilton supervised Grenville's Doctorate of Creative Writing in 2006.
  6. Coral Lansbury. The Life You Hide May Be Your Own: Review of The Hottest Night Of The Century By Glenda Adams, 30 July 1989 // The New York Times: Books. 30 July 1989.
  7. Glenda Adams // IMDb. Посетен на 15 July 2007.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Glenda Adams в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​