Горска съсънка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Горско анемоне)
Горска съсънка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство:Лютикови (Ranunculaceae)
род:Анемоне (Anemone)
вид:Горска съсънка (A. sylvestris)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Горска съсънка в Общомедия
[ редактиране ]
Гъсто разпространен в природата Anemone sylvestris

Горска съсънка (Anemone sylvestris), още известна като горско анемоне, е многогодишно растение, цъфтящо през пролетта, родом от ливади и сухи широколистни гори от Централна и Западна Европа. Защитен вид. Не се бере в природата. Купуват се семена от специализираните магазини.

Наименования и етимология[редактиране | редактиране на кода]

Сред названията на цветето са:[1]

  • кокиче – като първия предвестник на пролетта, каквито са и кокичета
  • пролетно анемоне – заради ранния си пролетен цъфтеж
  • горско анемоне – заради разпространението си в дъбови гори, но това название по-често се отнася до европейския вид A. nemorosa или северноамериканския A. quinquefolia.
  • лютиче – идва от факта, че съсънката е от семейство Лютикови
  • Vesnuha – име, описано в книгата „Лечение с билки“ Zoska Veras
  • Kuroslep – свързва се с токсичните ефекти на горска съсънка, водеща до слепота
  • Kanapelka – заради формата на листата, подобни на марихуаната

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Видът е с размери 30 – 46 см. Цъфти през април-май с чисто бели, едри, уханни, чашковидни цветове, украсени с пръстен от видни златисти тичинки. Има стройни стъбла над буйна, фино нарязана, тъмнозелена листна маса.[2][3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Основният ареал на горската съсънка са дъбовите гори. Расте по сухи каменисти места. Привлекателните му цветове са също повод за късане в природата. В някои държави е застрашен вид. В България се среща рядко, до 1500 м надм. височина. Видът е включен в Червения списък с категория „Почти застрашен“.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Горската съсънка се разпространява бързо чрез разделяне на грудките, чрез ластуни (коренища) или семенца.

Лесно се отглежда в средна влажност, добре дренирани почви в частична сянка или пълна сянка. Вирее във влажни, песъчливи почви (по-малко в глинести почви). Устойчив на болести и вредители, неядлив за зайци и елени.

Култивиране[редактиране | редактиране на кода]

Сред култивираните видове са:

  • Anemone sylvestris 'Madonna' (Snowdrop Anemone)

Лечебни свойства[редактиране | редактиране на кода]

Горска съсънка дължи лечебните си свойства на витамин С, сапонин, танини, смоли, органични киселини, алкалоиди и други вещества.[4] Има противогъбично, успокоително, обезболяващо, отхрачващо и бактерицидно действие.

Поглъщането може да причини леко стомашно разстройство.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anemone sylvestris в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​