Горчивче
Горчивче | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Горчивче в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Горчивчето, известно още като водна детелина (Menyanthes trifoliata), е тревисто многогодишно растение от семейство Воднодетелинови. Разпространено из заблатени места и торфища по високите полета и планини.
Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Листата са месести и триделни, с епилептични дялове и дълги дръжки, прикрепени към коренището. Цветоносният стълб е висок 40 см., а чашката е 5 листна. Венчето – розово и фуниевидно, с дълга тръбичка и 5 тичинки. Плодът е кутийка с 6-7 лъскави яйцевидни жълтеникави семена.
Действие и приложение
[редактиране | редактиране на кода]Използват се листата с малка част от дръжката(настойка). Изсушената билка има срок на годност 2 години.
Жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, нервноуспокоително действие. Билката възбужда апетита, усилва секрецията на стомашно-чревната система, подобрява храносмилането. Употребява се при чернодробни заболявания (хепатит, холецистит, холангит). В народната медицина се препоръчва при кашлица, малокръвие, задух, хемороиди, възпаление на гърлото, както и при главоболие, студени ръце и крака, шипове, захарна болест, глисти.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]„Енциклопедия на лечебните растения в България“ Илия Ланджев
- ↑ Menyanthes trifoliata (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)