Густав Вилхелм Волф

Густав Вилхелм Нилсон Волф
Период	9 март 1892 г. – 3 декември 1910 г.
Управление	Член на парламента за Belfast East
Лични данни
Роден	14 ноември 1834 г. Хамбург, Германски съюз (сега Германия)
Починал	17 април 1913 г. Лондон, Великобритания

Густав Вилхелм Волф (14 ноември 1834 г. - 17 април 1913 г.) е британски корабостроител и политик, роден в Германия. Роден в Хамбург, той се премества в Ливърпул през 1849 г., за да живее при чичо си Густав Кристиан Швабе. След като изкарва чиракуването си в Манчестър, Волф работи като чертожник в Хайд, Голям Манчестър, преди да бъде нает от корабостроителя Едуард Харланд в Белфаст като негов личен асистент. През 1861 г. Волф става съдружник във фирмата на Харланд и създава „Харланд и Волф“. Извън корабостроенето Улф работи като комисар на пристанището в Белфаст. Основава също така въжената фабрика в Белфаст, в продължение на 18 години е член на парламента за Източен Белфаст и член на Консервативната и юнионистка партия и на Ирландската и Улстърската юнионистка партия.

Ранен живот

Густав Вилхелм Волф е роден на 14 ноември 1834 г. в Хамбург в семейството на търговеца Мориц Волф и съпругата му Фани Швабе. Густав е възпитан в лутеранската църква, тъй като семейството му се обръща от юдаизма през 1819 г. През март 1850 г., на 15-годишна възраст, Волф напуска Хамбург и заживява в Ливърпул при чичо си Густав Кристиан Швабе, финансист. Волф получава образование в Ливърпулския колеж, след което чиракува в инженерната фирма „Джоузеф Уайтуърт и компания“ в Манчестър. Фирмата счита Волф за толкова способен, че той е избран да представлява компанията на изложението в Париж през 1855 г. След като изкарва чиракуването си, Волф е нает като чертожник във фирмата B. Goodfellow Ltd., базирана в Хайд, Голям Манчестър. През 1857 г., благодарение на намесата на чичо му Густав Кристиан Швабе, Волф е нает като личен асистент на Едуард Харланд в корабостроителницата на Робърт Хиксън на Куинс Айлънд, Белфаст. През 1860 г. Едуард Харланд привлича Волф за свой бизнес партньор и така се създава компанията Harland and Wolff.

Кариера в „Харланд енд Волф“

Ранната роля на Улф в „Харланд енд Волф“ включва инженерна дейност и управление на корабостроителницата. Благодарение на немския си еврейски произход Волф поддържа връзки с еврейската общност в Хамбург и Великобритания и успява да привлече бизнес в корабостроителницата. Волф работи усилено в корабостроителницата и е отчасти отговорен за изграждането на машиностроителната работилница в Harland and Wolff през 1880 г. Неговата компания е първата, която започва строителството на RMS Titanic. След преобразуването на Harland and Wolff в дружество с ограничена отговорност през 1888 г., Волф е назначен за директор. Волф успява да си осигури добри взаимоотношения с компанията Hamburg America Line, управлявана от Алберт Балин, който също е от еврейски произход. През 1906 г. Волф официално се оттегля от Harland and Wolff, въпреки че години преди това не е бил активен в бизнеса. Уилям Джеймс Пири, който става съдружник през 1874 г., вече е най-активен. Волф твърди, че бизнес отношенията в „Харланд и Волф“ са били добри:

„	Sir Edward [Harland] builds the ships, Mr Pirrie makes the speeches, and, as for me, I smoke the cigars.	“
Gustav Wilhelm Wolff

Външни интереси и по-късен живот

Волф има бизнес интереси и извън Harland and Wolff, включително Белфастката въжена фабрика, която основава в началото на 70-те години на XIX в. заедно с У.Х. Смайлс, син на Самюъл Смайлс, шотландски писател. С Уолф като председател фирмата се превръща в един от най-големите въжени заводи в света, като отправя предизвикателство към Gourock Ropework Company, която е базирана на река Клайд в Шотландия. Волф купува акции и в Union Steamship Company и става неин директор; благодарение на влиянието си той гарантира, че Harland and Wolff получава редовни поръчки от Union Steamship Company. След преговорите на Волф през 1900 г. Union Steamship Company се слива с Castle Line, собственост на Доналд Къри; новата компания се нарича Union-Castle Line.

Извън бизнеса Густав Волф работи като комисар на пристанището в Белфаст от 1887 до 1893 г. Волф, както и Едуард Харланд, е член на парламента от Консервативната и юнионистка партия. Едуард Харланд и Густав Волф са известни в Камарата на общините като „Majestic“ и „Teutonic“ - имената на два кораба, които компанията построява. От март 1892 г. до декември 1910 г. Волф е член на парламента за Източен Белфаст. Той замества Едуард де Кобейн, който е изгонен от Камарата на общините и по-късно е вкаран в затвора за хомосексуални престъпления. Волф се изправя само веднъж пред избори; на частичните избори през 1892 г. сър Уилям Чарли, Q.C., се изправя срещу Волф като независим консерватор. Волф побеждава Чарли с разлика от над 2100 гласа. След това Волф е избран без възражения до оттеглянето си от парламента през 1910 г. След това Улф е обявен за свободен гражданин на Белфаст от Белфастската корпорация. В парламента Улф се противопоставя категорично на законопроектите за ирландското местно самоуправление.

Той е член на Ирландската църква. Също така дава пари за местни каузи, включително за болницата в Ълстър и за Оранжевия орден.

Волф членува в много различни клубове, включително в Carlton Club и Garrick Club. След пенсионирането си от парламента Улф живее почти изключително в Лондон, където умира на 17 април 1913 г. в дома си, 42 Park Street.

Смърт

Волф не се жени и умира като ерген, освен ирландските си вещи, английските му вещи са публично заклети на стойност 9800 паунда (равностойни на 1 218 000 паунда през 2023 г.), а изпълнителите му са адвокат и роднина, Фредерик Алберт Волф Мей. Сред завещанията му са 200 паунда за Летисия Алис Уокингтън, първата жена, завършила бакалавърска степен по право във Великобритания или Ирландия.