Гънка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Rainbow Basin.JPG

В геологията гънка се употребява за първоначално плосък обект, огънат под влияние на упражнено въздействие. Като гънки се разглеждат огъвания в земните пластове, при които от двете страни на зоната на прегъване пластовете пресичат една и съща повърхнина.

Общи гънки – гънки, оформени от огъването на множество повърхнини

Частни гънки – единични огънати повърхнини в една обща гънка

Елементи на частни гънки[редактиране | редактиране на кода]

Шарнир – линия, свързваща точки на максимална кривина.

Инфлексна линия – линия, в която кривината на огънатата повърхнина е нулева, линия в която кривината на гънката сменя знака си.

Бедра – участъците от огънатата повърхнина, заключени между шарнира и инфлексната линия.

Осова равнина – равнина съвпадаща с бисектрисата на междубедрения ъгъл (разполовява ъгълът, сключен между двете бедра на гънката).

Медианна повърхнина – повърхнината, в която лежат инфлексните линии.

Дължина на вълната – разстояние между две едноименни инфлексни линии

Амплитуда – разстоянието между допиратлната към шарнира на гънката и медианната повърхнина.

Съвкупността от гънки, представляващи огъване на единична повърхнина се нарича гънкова верига. В профил гънките от тази верига са симетрични, когато медианната им повърхнина е плоска и проекциите на гънковите шарнири в нея разполовяват отсечките между две съседни инфлексни линии. Осовите равнини на тези гънки са перпендикулярни на медианната повърхнина. При асиметричните гънки осовата равнина е коса спрямо медианната. Посоката на асиметрия се бележи с термина вергентност. Вергентността е обратна на посоката на потъване на осовата равнина.

Геометрична класификация на гънки[редактиране | редактиране на кода]

Според големината на междубдрения ъгъл гънките биват: благи (180-120°), отворени (120-70°), затворени (70-30°), притиснати (30-10°), изоклинални (10-0°) и ветриловидни (негативен ъгъл).

Според положението на осовата плоскост и шарнира в пространството гънките биват изправени, наклонени, полегнали, лежащи, преобърнати и неутрални (в случаите когато шарнирът е вертикален).

Според съотношението ширина:дължина гънките се разделят на куполи (от 1:1 до 1:2), брахигънки (1:3 до 1:5), линейни гънки (1:5 до 1:20) и валове (>1:20).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]