Давид Сасунски
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти. |
Давид Сасунски (на арменски: Սասունցի Դավիթ, Сасунци Давид) е средновековен арменски епос, представящ борбата на богатирите от Сасун (област в историческа Армения, сега Турция) срещу арабските завоеватели. Епосът датира от VIII – X (не по-късно от XIII) век. Епосът се състои от четири части: Санасар и Багдасар, Мгер Старший, Давид, Мгер младши.
За първи път епосът е записан през 1873 година от известния изследовател на народната словесност в Армения Гарегин Срвандзтянц от хора, живеещи в село Арнист. В днешно време има академични издания на над 50 варианта на епоса, записани в различни райони на Армения.
През 2012 година епосът е включен в Списъка с нематериално културно наследство на човечеството.
Съществуват различни варианти на епоса и липсва единност в детайлите на сюжета. Най-характерните елементи позволяват на изследователите на епоса да съставят водещ вариант. По него са работили учени като М. Абегян, Г. Абов, А. Ганаланян. Този водещ вариант на епоса е записан през 1939 година. Състои се от четири части („ветви“):
- Санасар и Багдасар
- Част 1. Битка с багдадския халифат
- Част 2. Женитбата на Санасар и Багдасар
- Мгер Старши
- Част 1. Мгер предпазва Сасун
- Част 2. Битката на Мгер Старши с Мсра-Мелик
- Давид Сасунски
- Част 1. Боят на Давид с Мсра-Мелик
- Песен 1. Давид-дете
- Песен 2. Давид-пастир
- Песен 3. Давид-ловецът отива в храма и наказва войската на Холбаши
- Песен 4. Давид наказва събирачите на данъци
- Песен 5. Насаме с Мсра-Меликом
- Част 2. Давид и Хандут
- Песен 6. Сватбата на Давид
- Песен 7. Смъртта на Давид
- Част 1. Боят на Давид с Мсра-Мелик
- Мгер Младши
- Част 1. Мгер отмъщава за баща си
- Част 2. Сватбата на Мгер и неговия край
Образът на Давид Сасунски е адресиран от класиците на арменската литература в множество произведения. Най-известната обработка на епоса е направена от Ованес Туманян. Поемата на Туманян „Давид от Сасун“ (1902) съответства на първата част на третия клон на консолидираната версия.
Образът на Давид Сасунски е изобразен на лицето на банкнотата на 10 драма.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Давид Сасунски. София, Демакс, 2010. ISBN 9789544790295.
- Арменски юнашки епос, разказан от Арманд Басмаджиян. Арменският епос и Давид Сасунски