Дангдут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дангдут е един от най-популярните стилове в съвременната индонезийска поп-музика. В по-малка степен е популярен в Малайзия и в южната част на Филипините.

Поява и разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Стилът дангдут се заражда в края на 60-те и в началото на 70-те години на ХХ век сред работещите младежи на о-в Ява и бързо получава широко разпространение: през 1975 г. около 75% от всички музикални записи в Индонезия са в стил дангдут. От края на 90-те години на ХХ век предимно в Западна Индонезия (островите Ява, Суматра, Калимантан) дангдут надминава по популярност останалите стилове на съвременната поп-музика. Днес в повечето големи градове в Индонезия има специални концертни площадки, където почти всеки ден се организира дангдут-шоу.

Основни характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Названието „дангдут“ е от звукоподражателен характер и обозначава характерния „люшкащ се“ звук на ударния инструмент „табла“.

Текстовете разказват за любов, страдание и описват ежедневието.

Оркестровките са сходни с тези на западната шлагерна музика. Съществуват модерни разновидности на стила дангдут, в които са включени стилови елементи от стиловете хаус, R&B, латино.

Стилът дангдут се отличава с особения си ритъм, при който първата ритмична група в такта 4/4 е леко подчертана, а четвъртата – силно подчертана. Този ритъм е заимстван от музиката на ранното индийско кино.

Влияние върху формирането на стила дангдут оказва също така и традиционната арабска музика.

Обичайната дангдут-група се състои най-често от електрическа китара, кейборд, индийския ударен инструмент табла и индонезийската бамбукова флейта сулинг (Suling), както и други инструменти, общо от 4 до 8 инструменталисти и един вокалист (мъж или жена).

Разновидности[редактиране | редактиране на кода]

Най-общо стилът дангдут има две разновидности.

Едната е в стила на родоначалника на дангдут Рома Ирама, наричан още Краля на дангдута. Тази разновидност често се нарича „чист дангдут“ или „нравствен дангдут“.

Втората разновидност е „дангдут кампунган“ („селски дангдут“). На селските сцени певиците често изпълняват еротични танци, докато пеят. Представителите на индонезийската средна класа определят дангдут-кампунган като „мръсен“, част от мюсюлманите го считат за харам („забранен“).

Обществено значение[редактиране | редактиране на кода]

Музиката в стил дангдут е „отдушник“ за много представители на най-голямата (240 млн.) мюсюлманска нация в света.

През 2003 г. в индонезийското общество възниква дискусия по повод на танците на певицата Инул Даратиста. Според представителите на няколко мюсюлмански организации тя танцува прекалено еротично и уврежда народния морал. Рома Ирама подкрепя обвиненията срещу Инул Даратиста, наричайки изпълненията ѝ аморални, и приканва да се забранят изпълненията ѝ по телевизията. В резултат на тази дискусия през 2008 г. Народният консултативен конгрес (парламентът на Индонезия) приема закон, доста широко интерпретиращ понятието порнография.[1]

С подобни аргументи през август 2008 г. в малазийския щат Kedah са забранени концертите на изпълнителките на дангдут.

Дангдут и кино[редактиране | редактиране на кода]

В киното темата за музиката дангдут е застъпена в многото филми с участието на Рома Ирама, както и в мелодрамата на режисьора Руди Сьоджарво „Внезапен дангдут“ („Mendadak Dangdut“).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gelling, Peter (30 October 2008), "Indonesia passes broad anti-pornography bill", The Wall Street Journal 
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Dangdut“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]