Дарс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
полуостров Фишланд-Дарс-Цингст
Северната част на Дарс, снимана от 600 м височина

Дарс (на немски: Darß) е средната част от полуострова Фишланд- Дарс- Цингст по прибалтийското крайбрежие на Германия.

Произход на името

Името Дарс идва от славянската дума dračĭ и означава „трънак“. Името би могло да се преведе като“място, обрасло с тръни“

Местоположение и селища

Полуостровът разделя веригата от плитки крайбрежни води/ бодден/ „Дарс- Цингст Бодденкетте“ от откритите води на Балтийско море. Частта Дарс принадлежи към провинция Предна Померания, докато Фишланд исторически принадлежи към Мекленбург. Границата минава край селището Ааренсхооп.

Полуостровът е дълъг 45 км и лежи между градовете Рощок и Щралзунд. На полуостров Дарс се намират селата Борн на Дарс, Преров и Вийк. По-голямата част от Дарс е покрита с гора, т. н. Дарсвалд, с площ 5800 хектара.Северната част на Дарс се нарича Дарсер орт, там се намира едноименният фар. В селището Вийк съществува изложба, която осведомява за флората и фауната на „Националния парк на преднопомеранската верига от плитки крайбрежни води“, както и изнесената изложба на Морския музей в Щралзунд, помещаваща се във фара на Дарсер орт.

История

Исторически полуостровите Дарс и Цингст принадлежат към Предна Померания. След Тридесетгодишната война до Наполеоновата епоха Дарс, както и цяла Предна Померания са шведски, между 1715-1720 са датски. В миналото както Фишланд, така и Дарс и Цингст са били острови. Едва премахването от страна на Хората на проливите между Фишланд и Дарс /14 век/ и между Дарс и Цингст /19 век/ ги свързват със сушата. При наводнението през 1872 г. река Преров, която дотогава е разделяла Дарс от Цингст се пълни с пясък, а две години тя бива напълно запълнена и се построява дига. Така Цингст се превръща в полуостров.

Гори и защитени местности

В миналото на Дарс са се намирали едни от най-известните вековни гори на немската империя. Всъщност те не могат да се нарекат в точния смисъл вековни, понеже от Средновековието насам са били изсичани с различна интензивност. Едва след изграждането на Националния парк „Предна Померания с плитките крайбрежни води“ /„Nationalpark Vorpmmersche Boddenlandschaft“/ поне в централната част на гората Дарсвалд тази дейност е прекратена. В миналото преобладаващият вид са били буковите дървета. Въпреки бракониерската сеч по време на датската и френската окупация днес все има останали букове. По-късно пруски лесовъди залесяват оголените части, като се избират бързорастящи иглолистни видове- смърч, бор /Pseudotsuga menziesii/, европейска лиственица/Larix decidua/, горски бор /Pinus sylvestris/

Източната част на полуостров Цингст и средната част на Дарс са части от Националния парк „Предна Померания с плитките крайбрежни води“

Туризъм и стопанство

Туризмът е най-важният икономически клон на Дарс.Най-голямата част от туризма се пада на ваканционното летуване и почивното дело. Следвано е от почивката на къмпинг. Има само един голям хотел- /хотел Бернщайн в Преров/ и няколко средни и малки хотели и пансиони.Четирите селища на Дарс имат правото да събират курортни такси, които са най-големият източник на приходи за общините. До полуостров Дарс може да се стигне с Узедомската железница, тръгваща от Щралзунд и стигаща до Барт, от където пътниците се извозват с автобуси до полуострова. Много популярни са плажовете с фин пясък край Преров, както и приливите и отливите, причинени от ветровете /Windflüchter/

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Фишланд, Дарс, Цингст и Барт с прилежащите територии“ /от 71 том на „ Богатства на немската родина“, първо издание, Бьолау, Кьолн/ Ваймар, Виена 2010 г.

История и култура

Дорис Пагел, Йорг Пагел, Холгер Бекер : Дарс /Картини от ГДР/, Суттон, Ерфурт 2006

Герта Андерс: Полуостровите Дарс и Цингст, Книга по краезнание, издадена от Кете Мийте, подобрено издание: Хинщорф, Рощок 1956

Густав Берг: Статии за историята на Дарс и Цингст, къщата на Виланд, Преров /Дарс/, 1934, /второ подобрено и разширено издание, изд. Шойненферлаг Кюкенсхаген

Карти

Карта на пешеходните и веломаршрути по Фишланд, Дарс, Цингст, Дирхаген, Вустров, Ааренсхооп, Борн, Вийк, Преров, Цингст, Барт, актуализирано издание,издателство „ Грюнес херц“ Илменау 2007

Природа

Харалд Бенке/издател/: Плитките крайбрежни води на на Дарс и Цингст, монография за един уникален крайбрежен пейзаж, том 16, издание на Немския Морски музей Щралзунд 2001

Пътеводители и албуми

Франц Там: Дарс, Фишланд и Цингст, пътеводител, изд. Грюнес херц, Илменау 2010

Хорст Пригниц, Томас Грундер: Фишланд, Дарс, Цингст, второ, леко преработено издание, изд. Карл Хинщорф, Рощок, 2004


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]