Джинджифил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джинджифил
Gingembre.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Zingiberales
семейство: Zingiberaceae Джинджифилови
род: Zingiber
вид: Z. officinale Джинджифил
Научно наименование
Уикивидове Zingiber officinale
Roscoe 1807[1]
Джинджифил в Общомедия

Джинджифилът (Zingiber officinale, на турски: zencefil – Зенджефил), наричан още исиот или имбир, е растение, чиито корени се използват в Китай и Индия от древността. В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. Първоначално се използвал предимно в медицината. Завидна е славата му на афродизиак. Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит на прах вид се използва в кулинарията като подправка. Резенчета пресен джинджифил се използват за направа на чай и като добавка в супи и сосове. В източната кухня се приготвя по всички познати технологии на печене, варене, пържене, много разпространен е в сладкарството под формата на сладка и бонбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира, в Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват. В миналото е имало цели улици, наречени „джинджър-стрийт“, на които са се предлагали продукти с джинджифил.

Джинджифилът е културно растение и не вирее в диво състояние. Родината му е някъде в Източна Азия, от Индия до Китай или Югоизточна Азия. Най-ранните документи за него са китайски. Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) го споменава в своите „Аналекти“ и е известен с това, че не е сядал на масата без него. Според по-късни документи джинджифилът е внасян в Китай от Югоизточна Азия. Чрез арабите джинджифилът достига Древна Гърция и Римската империя. Също те го занасят и в Източна Африка около 13 век, а през 16 век португалците го занасят в Западна Африка. По същото време испанците занасят джинджифила в Америка и през 1547 г. Ямайка вече изнася 1100 тона джинджифил за Испания. Понастоящем най-много джинджифил произвежда Индия, следвана от Китай, Западна Африка, Ямайка, Тайланд и Австралия.

Химичен състав на джинджифила

В 100 g джинджифилов прах се съдържат:

  • Енергия: 336 kcal;
  • Въглехидрати: 71,62 g;
  • Захари: 3,39 g;
  • Диетични фибри: 14,1 g;
  • Мазнина: 4,24 g;
  • Протеин: 8,98 g;

Витамини: В1 (тиамин)  – 0,046 mg, рибофлавин В2 – 0,17 mg, ниацин В3 – 9,62 mg, пантотенова киселина В5 – 0,477 mg, пиридоксин В6 – 0,626 mg, фолиева киселина В9 – 13 μg, аскорбинова киселина (витамин C) – 0,7 mg.

Минерали: калций 114 mg, магнезий 214 mg, желязо 19.8 mg, манган 33.3 mg, фосфор 168 mg, калий – 1320 mg, натрий 27 mg, цинк 3,64 mg.

В 100 g корен джинджифил се съдържат:

  • Енергия: 80 kcal;
  • Въглехидрати: 17,77 g;
  • Захар: 1.7 g;
  • Диетични фибри: 2 g;
  • Мазнина: 0,75 g;
  • Протеин: 1,82 g;

Витамини: Тиамин В1 – 0,025 mg, Рибофлавин В2 – 0.034 mg, Ниацин В3 – 0.75 mg, Пантотенова киселина В5 – 0.203 mg, Пиридоксин В6 – 0.16 mg, Фолиева киселина В9 – 11 μg, Аскорбинова киселина (витамин С) – 5 mg.

Минерали: Калций 16 mg, Магнезий 43 mg, Желязо 0.6 mg, Манган 0.229 mg, Фосфор 34 mg, Калий 415 mg, Натрий 13 mg, Цинк 0.34 mg.

Употреба на джинджифил

Джинджифилът е с високо съдържание на калий, необходим за сърдечната функция, както и с високо съдържание на манган и минерали, които изграждат устойчивост към болести. Той предпазва лигавицата на сърцето и кръвоносната система, намалява високото кръвно налягане, а също така намалява и нивата на вредния холестерол в организма на човека.

Джинджифилът, независимо дали е в ястия или във вид на чай, действа стабилизиращо и укрепващо и на имунната система. Джинджифиловият чай ускорява процесите на метаболизма благодарение на етеричните масла, на които е много богат. Той се използва и когато трябва да се преодолеят пристъпи на гадене, както и при борба със стомашни разстройства. Джинджифиловият чай е полезен при болки в гърлото, както и при менструални болки. Полезен е при бронхит, пневмония и дори при бронхиална астма. Той е идеално средство срещу настинка с хрема.

Джинджифилът е естествен антиоксидант, антисептик и има силни антитуморни ефекти върху клетките. Той се препоръчва след травми и заболявания, тъй като спомага за преодоляването на болката и на възпалението и има силна възстановителна функция. Тази ароматна подправка влияе положително върху мъжкото здраве и редовната му употреба повишава потентността.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zingiber officinale information from NPGS/GRIN. // ars-grin.gov. Посетен на 3 March 2008.