Дианетика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дианетиката е псевдонаука. Тя е създадена от писателят на научна фантастика и създател на Сциентологията – Л. Рон Хъбард, и представлява набор от идеи и практики за метафизичната връзка между ума и тялото. Практикува се от сциентолози, други независими групи и последователи на „Ислямската нация“.[1][2] Дианетиката разделя умът на три части: съзнателен аналитичен ум, подсъзнателен реактивен и соматичен.[3] Целта е да се изтрие съдържанието от подсъзнателният ум, който включва отминали болезнени преживявания. Идеята е човек да се справи с тях. Процедурата се нарича „одит“, и се извършва от „одитор“.

Основната концепция в Дианетиката гласи, че подсъзнателният ум „помни“ информация, благодарение на енграми. Енграмата е „запис/отпечатък“ на минали възприятия и събития в паметта, оставени някога от определени дразнители. Тя има власт над тялото и сякаш може да функционира като отделно същество. Енграмата е емоционално негативна и се образува, когато съзнателният ум е отслабен или изключен (трансови състояния, сътресение на мозъка).Тогава подсъзнателният ум работи (всъщност непрекъснато) активно и запаметява всички усещания и възприятия от тялото и околната среда под формата на енграма. При отслабено съзнание, подсъзнателният ум „улавя“ случващото се, така както при хипноза възприема внушенията от хипнотизатора. Целта на Дианетиката е да помогне на човек да се отърве от негативните ефекти на подсъзнателния ум, като многократно го кара да преминава през енграми (като на лента), в резултат на което те престават да му оказват влияние.[4]

Пример за енграма е жена, която е ударена и пада в безсъзнание в къщата си. Крещят ѝ, че е лоша, докато я ритат. Някой удря стол в пода. Под прозореца минава кола. По този начин се оформя енграма, когато жената е била в безсъзнание, но нейния подсъзнателен ум сякаш е активен и „попива“ постъпващата информация. Тази енграма ще съдържа „запис“ на всички усещания и възприятия по време на инцидента: телесната и емоционална болка, звуците от столът и преминаващата кола, гласът с обидите или други гласове, ароматите и вкусовете тогава.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. newrepublic.com
  2. www.tampabay.com
  3. Encyclopedia of Religious Freedom, Catharine Cookson, Taylor & Francis, 2003, ISBN 0-415-94181-4 (page 430/431)
  4. Lewis, James R. (1997). „Clearing the Planet: Utopian Idealism and the Church of Scientology“. Syzygy, Journal of Alternative Religion and Culture
  5. clubs.dir.bg