Диляна Никифорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Диляна Никифорова
българска балерина
Родена
Диляна Иванова Никифорова

Професия балерина
Семейство
Съпруг Ясен Вълчанов
Деца 1

Диляна Иванова Никифорова е българска балерина, примабалерина на Националната опера и балет. Носителка на множество национални и чуждестранни награди.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родовите корени на Диляна Никифорова са в село Марян, Еленско.[1] Тя завършва хореографско училище като възпитаничка на примабалерината Красимира Колдамова през 1991 г.[2] В периода 1991 – 1994 г. играе последователно в Щутгартския ​балет „Джон Кранко“, Марсилския ​национален ​балет „Роланд Пети“, Младия ​френски ​балет и Белгийския ​кралски ​балет.[3] През 1996 г. става примабалерина на Софийската ​опера и ​балет, където изпълнява водещите партии в „Лебедово езеро“, „Жизел“, „Ромео и Жулиета“, „Дон Кихот“, „Козия Рог“, „Лешникотрошачката“, „Спящата красавица“, „Зорба Гъркът“ и „Кармен“.[4]

Никифорова е доктор по театрознание от 2010 г. към НАТФИЗ. От 2016 г. преподава в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив, където през 2018 г. получава академична степен доцент. Педагог е към Софийската опера и балет и към балет „Арабеск“.

Дебютът си като писател прави през 2011 г. с книгата „Танцов театър и танцови техники“.[3]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Танцов театър и танцови техники (2011)
  • Българският национален балет в края на XX и началото на XXI век (2019)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дима Максимова. Град Елена удостои с награда примабалерината Диляна Никифорова. // 24 часа, 22 август 2019. Посетен на 14 октомври 2019.
  2. Диляна Никифорова. // theatre.art.bg. Посетен на 14 октомври 2019.
  3. а б Живот :: Диляна Никифорова събра историята на българския балет в книга. // Монитор, 28 май 2019. Посетен на 14 октомври 2019.
  4. Хенриета Костова. Диляна Никифорова: Балетът е училище за мечти. // Марица, 16 юни 2019. Посетен на 14 октомври 2019.