Димил Стоилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Илиев Стоилов
български писател и журналист
Dimil Stoilov.jpg

Роден
11 юни 1948 г.
Националност България
Професия писател, журналист
Литература
Псевдоним Димил Стоилов
Жанрове проза, публицистика
Дебютни творби 1986
Димил Стоилов на среща във валенсия.jpg
Книги на димил Стоилов.JPG
Премиера на книга в Пловдив.jpg
Димил Стоилов на среща в Пловдив.jpg
Премиера на роман в Брюксел.JPG
Премиера на книга в Брюксел.jpg


Димитър Илиев Стоилов е български писател и журналист. Известен е под псевдонима Димил Стоилов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Илиев Стоилов е роден на 11 юни 1948 г. в Пловдив. Завършва средно образование в родния си град, дипломира се като инженер химик в Химико-технологичния и металургичен университет в София, след което специализира журналистика-печат в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Работил е като журналист във вестниците: „Антонивановци“, „Кричимска трибуна“, „Димитровско знаме“, „Родопи“, „Свобода“, „Провинция“ и „Паралел 42“ (1974 – 1992). От 1992 до 1993 г. е заместник-директор на издателство „Хр. Г. Данов". От 1993 до 2004 г. работи като завеждащ отдел „Учебна литература“ в ИК „Хермес“, а след това през 2005 г. – в отдел „Маркетинг“ в същото издателство. В периода 1994 – 2005 г. е завеждащ отдел в Издателска къща „Хермес“, а след това специалист консултант в Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив (2006 – 2011).

Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата му публикация е разказ във вестник „Комсомолска искра“ (1979). Негови белетристични творби са публикувани из страниците на списанията „Пламък“, „Везни“ „Тракия“, „Юг“, „Страница“, „Антимовски хан“, „Мост“ (списание на българите в Сърбия), френското списание Vocatif – Ница, алманах „Света гора“, вестниците „Будилник“ (издание за българите във Великобритания), „България сега“ (издание на българите в САЩ и Канада), както и в „Новинар“, „Марица“, „Родопи“, и други издания.

Разказите му присъстват в сайтовете „Либерален преглед“, „Литературен свят“, „Факел“, „Книги NEWS“, „Cult.bg“, „LiterNet“, „Public Republic“, немският „The-Short-Story“ и др.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Разписание за изпуснати влакове“, разкази, издателство „Хр. Г. Данов“, 1986
  • „Версия за изневяра“, роман, издателство „Хр. Г. Данов“, 1990
  • „Възмутително чаровни, хищно хубави“, разкази, ИК „Хермес“, 1998
  • „Мъж, вкусен на опитване“, разкази, ИК „Хермес“, 2005
  • „Дългият бегач на любовни разстояния“, роман, ИК „Хермес“, 2010
  • „Невинни жени в Брюксел“, роман, ИК „Хермес“, 2016
  • „Децата на Дон Кихот“, сб. белгийски разкази, ИК „Лексикон“, 2018

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 година преведеният на немски език разказ „Колкото кулите на Тауер Бридж“ бе сред наградените в конкурса на Litraurpodium.de в Германия.

Негови разкази, преведени на немски език, са отличени в международните конкурси на немското издателството „Literaturpodium“ и са включени в сборниците:

  • 2009 г. – „Falsche Töne“, с. 22 – 39
  • 2010 г. – „Weiße Weihnacht wieder“, с. 56 – 61
  • 2011 г. – „Windspiel der Sonne“, с. 55 – 65
  • 2012 г. – „Nur ein paar Augenblicke“, с. 106 – 113
  • 2014 г – „Die Ostroute“, с.73 – 81
  • 2014 г „Delikt und Sühne“, с.44 – 51
  • 2014 г.„Traumhaus am Meer“
  • 2005, 2010 г. – номиниран за награда „Пловдив“ и през същите години получава награда за белетристика на Дружество на пловдивските писателите за книгите „Мъж, вкусен на опитване“ и „Дългият бегач на любовни разстояния“.
  • 1974 г. – получава наградата „Цветан Зангов“ на в. „Комсомолска искра“ за разказ.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Атанасов Димитър. На предела (прегледи и отзиви). – Пловдив: Хермес, 2012, с.182 – 185.
  2. Габровска, Л. Сладки битки в „Мъж, вкусен на опитване“ // Новинар, 08.10.2005.
  3. Димовски, Красимир. Седемте смъртни невинности в обратния път към рая // Марица, 23.01.2016
  4. Ичевска, Татяна. Страница на Татяна Ичевска // Страница, № 1, 2016.
  5. Йорданов, А. Бележки по белите полета // АБВ, 21.10.1986.
  6. Каменова, Емилия. За един мъж – „вкусен на опитване“ // Словото, 15.12.2005.
  7. Кирова, А. Версия за изневяра // Свобода, 05.09.1990.
  8. Костурков, Йордан. Разписание за изпуснати влакове // Отечествен глас, 16.01.1986.
  9. Кръстева, Гергина. Страници на Гергина Кръстева // Страница, № 3, 2010.
  10. Сакъова, Б. Текстове и прочит. – Пловдив: Хр. Г. Данов, 1990, с. 185 – 187.
  11. Станков, В. Преглед на прозаичните книги – Пловдив // LiterNet: Електронно списание, 09.08.2006, № 8 (81).
  12. Старирадев, В. В началото на кръстопътя // Народна младеж, 30.12.1986.
  13. Стоянова, О. Доза български автори // Дневник, 01.12.2005.
  14. Тотев, П. Изневярата е изпуснатият влак на любовта // Новинар, 31.05.1998.
  15. Христов, Д. Иван. Невинна ли е невинността//Словото, 31.03. 2016.
  16. Христов, Д. Иван. Отблясъци. – Асеновград : ИПК Екобелан, 2017, с. 52 – 54.
  17. Цанков, Г. И пътят да тръгне към небето // Народна младеж, 22.03.1987.
  18. Янев, В. Встрани от шумотевицата // Пулс, 10.02.1987.
  19. Янев, В. Накъде след дебюта // Отечествен глас, 11.10.1986.
  20. Янков, Л. Семейството – една отворена система // Димитровско знаме, 10.10.1986.

Източници[редактиране | редактиране на кода]