Димил Стоилов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димил Стоилов
Димитър Илиев Стоилов
български писател и журналист
Роден
11 юни 1948 г.
НационалностБългария
Работилписател, журналист
Понастоящем живее и твори в Брюксел (Белгия)
Литература
ПсевдонимДимил Стоилов
Жанровепроза, публицистика
Дебютни творби1986
Димил Стоилов в Общомедия

Димитър Илиев Стоилов е български писател и журналист. Известен е под псевдонима Димил Стоилов. Син е на юриста, писател и драматург Илия Стоилов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Илиев Стоилов е роден на 11 юни 1948 г. в Пловдив. Завършва средно образование в родния си град, дипломира се като инженер химик в Химико-технологичния и металургичен университет в София, след което специализира журналистика-печат в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Работил е като журналист във вестниците: „Антонивановци“, „Кричимска трибуна“, „Димитровско знаме“, „Родопи“, „Свобода“, „Провинция“ и „Паралел 42“ (1974 – 1992). От 1992 до 1993 г. е заместник-директор на издателство „Хр. Г. Данов". От 1993 до 2004 г. работи като завеждащ отдел „Учебна литература“ в ИК „Хермес“, а след това през 2005 г. – в отдел „Маркетинг“ в същото издателство. В периода 2006 – 2011 г. работи като специалист-консултант в Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив. От няколко години живее и твори в Брюксел (Белгия).

Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Димил Стоилов е член и на Българския П.Е.Н. ЦЕНТЪР.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата му публикация е разказ във вестник „Комсомолска искра“ (1979). Негови белетристични творби са публикувани из страниците на списанията „Пламък“, „Везни“ „Тракия“, „Юг“, „Страница“, „Антимовски хан“, „Мост“ (списание на българите в Сърбия), френското списание Vocatif – Ница, алманах „Света гора“, вестниците „Будилник“ (издание за българите във Великобритания), „България сега“ (издание на българите в САЩ и Канада), както и в „Новинар“, „Марица“, „Родопи“, и други издания.

Разказите му присъстват в сайтовете „Либерален преглед“, „Литературен свят“, „Факел“, „Книги NEWS“, „Cult.bg“, „LiterNet“, „Public Republic“, немският „The-Short-Story“ и др.

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Невинни жени в Брюксел“, роман, ИК „Хермес“, 2016
  • „Дългият бегач на любовни разстояния“, роман, ИК „Хермес“, 2010
  • „Версия за изневяра“, роман, издателство „Хр. Г. Данов“, 1990

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • „Децата на Дон Кихот“, сб. белгийски разкази, ИК „Лексикон“, 2018
  • „Мъж, вкусен на опитване“, разкази, ИК „Хермес“, 2005
  • „Възмутително чаровни, хищно хубави“, разкази, ИК „Хермес“, 1998
  • „Разписание за изпуснати влакове“, разкази, издателство „Хр. Г. Данов“, 1986

Публикации в сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • 2020 г. – THE TOWER BRIDGE TURRETS („Колкото кулите на Тауър Бридж“) – разказ, публикуван в международното литературно списание Eurolitkrant
  • 2020 г. – „Мъжете от Венера, жените от Марс“ – разказ в Антологията с творби на съвременни български автори, избрани и преведени на персийски от Фарид Гадами

(Негови разкази, преведени на немски език, са отличени в международните конкурси на немското издателството „Literaturpodium“ и са включени в сборниците от 2020 г.)

  • 2014 г. „Traumhaus am Meer“
  • 2014 г. „Delikt und Sühne“, с. 44 – 51
  • 2014 г. – „Die Ostroute“, с. 73 – 81
  • 2012 г. – „Nur ein paar Augenblicke“, с. 106 – 113
  • 2011 г. – „Windspiel der Sonne“, с. 55 – 65
  • 2010 г. – „Weiße Weihnacht wieder“, с. 56 – 61
  • 2009 г. – „Falsche Töne“, с. 22 – 39

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2008 г. – преведеният на немски език разказ „Колкото кулите на Тауер Бридж“ бе сред наградените в конкурса на Litraurpodium.de в Германия.
  • 2005, 2010 г. – номиниран за награда „Пловдив“ и през същите години получава награда за белетристика на Дружество на пловдивските писателите за книгите „Мъж, вкусен на опитване“ и „Дългият бегач на любовни разстояния“.
  • 1974 г. – получава наградата „Цветан Зангов“ на в. „Комсомолска искра“ за разказ.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Влашки, Младен. Рец. за „Децата на Дон Кихот“ // Страница, 2020, № 3, с. 134 – 136
  2. Атанасов, Димитър. BETWEEN TWO HOMELANDS AND A LOVE: Рец. за романа „Дългият бегач на любовни разстояния“ // Eurolitkran
  3. Атанасов Димитър. На предела (прегледи и отзиви). – Пловдив: Хермес, 2012, с. 182 – 185
  4. Габровска, Л. Сладки битки в „Мъж, вкусен на опитване“ // Новинар, 08.10.2005
  5. Димовски, Красимир. Седемте смъртни невинности в обратния път към рая // Марица, 23.01.2016
  6. Ичевска, Татяна. Страница на Татяна Ичевска // Страница, № 1, 2016
  7. Йорданов, А. Бележки по белите полета // АБВ, 21.10.1986
  8. Каменова, Емилия. За един мъж – „вкусен на опитване“ // Словото, 15.12.2005
  9. Кирова, А. Версия за изневяра // Свобода, 05.09.1990
  10. Костурков, Йордан. Разписание за изпуснати влакове // Отечествен глас, 16.01.1986
  11. Кръстева, Гергина. Страници на Гергина Кръстева // Страница, № 3, 2010
  12. Сакъова, Б. Текстове и прочит. – Пловдив: Хр. Г. Данов, 1990, с. 185 – 187
  13. Станков, В. Преглед на прозаичните книги – Пловдив // LiterNet: Електронно списание, 09.08.2006, № 8 (81)
  14. Старирадев, В. В началото на кръстопътя // Народна младеж, 30.12.1986
  15. Стоянова, О. Доза български автори // Дневник, 01.12.2005
  16. Тотев, П. Изневярата е изпуснатият влак на любовта // Новинар, 31.05.1998
  17. Христов, Д. Иван. Невинна ли е невинността//Словото, 31.03. 2016
  18. Христов, Д. Иван. Отблясъци. – Асеновград: ИПК Екобелан, 2017, с. 52 – 54
  19. Цанков, Г. И пътят да тръгне към небето // Народна младеж, 22.03.1987
  20. Янев, В. Встрани от шумотевицата // Пулс, 10.02.1987
  21. Янев, В. Накъде след дебюта // Отечествен глас, 11.10.1986
  22. Янков, Л. Семейството – една отворена система // Димитровско знаме, 10.10.1986

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димил_Стоилов&oldid=12211880“.