Димитър Велянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Велянов
български революционер
Dimitar Velyanov IMARO KRushevo.jpg
Роден
Починал
Семейство
Деца Кръстьо Велянов

Димитър Георгиев Велянов е български революционер, крушевски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Велянов е роден около 1860 година[1] или в 1867 година[2] в Крушево, тогава в Османската империя. Баща му Георги (Гьорче) Велянов е член на Шумковата конспирация от 1868/1869 година в Крушево. Учи в тайното българско училище на даскал Коле Ролев.[1] Занимава се с търговия.[2]

По време на Великденските пости в 1895 година в Битоля пристига Григор Попев, който привлича Велянов към ВМОРО заедно с Мито Секулов и още двама-трима сподвижници. Велянов влиза в официално основания на 14 септември 1895година революционен комитет от учителя Кирил Янков. Същевременно е и училищен настоятел в града. Няколко пъти по доноси е разследван за комитаджилък, но винаги успява с подкупи да се измъква.[3][4]

В 1901 година, поради невъзможност да остане повече в Крушево, се преселва в Солун, където продължава да се занимава с търговия и поддържа революционната дейност. Отново е обект на разследвания по доноси на гръцките търговски среди. По време на Солунските атентати в 1903 година се укрива.[2] След Илинденско-Преображенското въстание в края на 1903 година е арестуван, защото в пристанището били заловени бурета с динамит, адресирани до него. Без да бъде съден е затворен е месец в Дедеагач, след което остава 9 месеца в Одрин. Освободен е след застъпничеството на европейските цивилни агенти. В 1906 година отново е преследван от властите - в двора на предприятието му при Бошнак хан заравят няколко бомби, след което ги откриват. Затворен е за 7 месеца в Еди куле в Солун и е освободен пак след застъпничеството на европейските цивилни агенти.[3]

По време на Междусъюзническата война в 1913 година, гръцки военни власти го арестуват и пребиват, като му повреждат гръбначния стълб. Велянов е заточен на остров Трикери, където остава 6 месеца. След освобождението си с италиански параход стига до Дедеагач в България. Установява се в София.[5]

През Първата световна война, когато Вардарска Македония с Крушево е окупирана от България, е помощник кмет в родния си град и отговаря за прехраната на населението.[5] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[6] След войната отново бяга с столицата на Свободна България.[5]

Умира на 7 юли 1932 година.[1][7]

Негов син е Кръстьо Велянов, журналист и революционер.[8]

В статията по повод смъртта му в „Илюстрация Илинден“ пише:

Димитъръ придоби склонности на конспираторъ, проявявана винаги въ разума форма, за което и всичкитѣ му връстници го почитаха. Уменъ, природно интелегентенъ, тихъ и разсѫдливъ, той си бѣ спечелилъ прилилегията да бѫде зачитанъ за един от първенцитеѣ на града и да се ползува съ довѣрието на търговския свѣтъ и на интелигенцията въ и извънъ Крушово.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Майски, Н. К. Димитъръ Георгиевъ Веляновъ. // Илюстрация Илиндень V (9 - 10 (49 - 50). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий - октомврий 1933. с. 12.
  2. а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 26.
  3. а б в Майски, Н. К. Димитъръ Георгиевъ Веляновъ. // Илюстрация Илиндень V (9 - 10 (49 - 50). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий - октомврий 1933. с. 13.
  4. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 15.
  5. а б в Майски, Н. К. Димитъръ Георгиевъ Веляновъ. // Илюстрация Илиндень V (9 - 10 (49 - 50). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий - октомврий 1933. с. 14.
  6. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 74-75.
  8. Кръстьо Велянов. // Литературен свят. Посетен на 8 септември 2020 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония