Дитрих Луф I (Клеве)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дитрих Луф I (на немски: Dietrich Luf I von Kleve; Grote Luf, * ок. 1228, † между 7 април и 20 юли 1277) е de iure uxoris граф на Саарбрюкен от 1252 до 1259 г.

Той е вторият син на Дитрих IV/VI от Клеве († 1260) и втората му съпруга Хедвиг от Майсен († 1249), дъщеря на маркграф Дитрих от Майсен от род Ветини. По-големият му брат Дитрих V/VII наследява графството Клеве след смъртта на баща им.

Дитрих Луф се жени през 1252 г. за Лаурета фон Саарбрюкен († след 13 ноември 1270) от род Валрамиди, дъщерята-наследничка на граф Симон III от Саарбрюкен († 1235/1240) и на Лаурета от Лотарингия, дъщеря на херцог Фридрих II от Лотарингия и на Агнес от Бар. Тя е вдовица на граф de iure uxoris Готфрид II от Апремонт († януари 1250 по време на шестия кръстоносен поход при превземането на Дамиета).

Дитрих Луф се опитва да получи Графство Саарбрюкен, но не успява и се връща обратно в Графство Клеве. До 1259 г. той носи обаче титлата „граф на Саарбрюкен“. С втората си съпруга Елизабет (или някоя неизвестна конкубина) Дитрих Луф има няколко деца.

През 1255 г. старият граф Дитрих IV разделя управлението между двамата му още живи синове. Голямият му син Дитрих V получава главната територия на Клеве, a Дитрих Луф получава крайните територии с важния град Везел. Вероятно той построява замък Краненбург, който е споменат за пръв път през 1270 г. Дитрих Луф има множество разправии и от около 1270 г. има конфликт с брат си († 1275). Той умира между 7 април и 20 юли 1277 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Dieter Kastner, Die Territorialpolitik der Grafen von Kleve, Düsseldorf 1972 (= Veröffentlichungen des historischen Vereins für den Niederrhein, insbesondere das alte Erzbistum Köln 11).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]