Доброволно здравно осигуряване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Доброволното здравно осигуряване е регламентирано в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно ЗЗО, право да извършват дейност по доброволно здравно осигуряване имат единствено дружества, получили лиценз от Комисията по финансов надзор.

Предимства за осигурения[редактиране | редактиране на кода]

  • Координация при ползване на медицински услуги, пестене на време.
  • Консултации със специалисти и гаранция за качествени услуги.
  • Получаване на услуги със стойност многократно надвишаваща заплатената здравноосигурителна премия.
  • Избягване на нерегламентирани плащания.
  • Отчетност за изразходваните средства по всяко време.
  • Създаване на здравно досие на всеки осигурен.

Предимства за осигурителя[редактиране | редактиране на кода]

  • Комплексно обслужване – профилактични прегледи, извънболнична и болнична помощ, други здравни услуги и стоки, трудова медицина.
  • Предоставяне на социални придобивки за служителите – по голяма отговорност и заангажираност към работодателя.
  • Намаляване на разходите – контрол върху болничните листове и предоставената медицинска помощ.

Данъчни облекчения[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно ЗДДС (чл. 40, т. 3) – вноските по доброволно здравноосигуряване не се облагат.

Съгласно ЗКПО (чл. 208) – вноските за доброволно здравно осигуряване, направени от работодателя в размер до 60 лв. месечно за всяко едно лице, се приспадат от облагаемия доход на фирмата.

Съгласно ЗДДФЛ (чл. 24, ал. 2, т.12) – данъците върху доходите на физическите лица се намаляват с направените от осигурените лица лични вноски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]