Дочо Съев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дочо Съев
български партизанин
Роден: 2 август 1919 г.
Починал: 12 март 1944 г. (24 г.)
м. „Трифонова усойна“, България

Дочо Съев Дочев (Велко) е български партизанин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дочо Съев е роден на 2 август 1919 г. в с. Старо Село, Троянско. Основно образование завършва в родното си село. Учи в Държавно смесено педагогическо училище „Цар Борис III“ (Ловеч). Тук е активен член на РМС. За тази си дейност е изключен, но успява да завърши Троянската гимназия.

След отбиване на военната служба е студент в юридическия факултет на Софийския университет. Тук е член на БОНСС.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. След полицейски арест в София и последвалото освобождаване, преминава в нелегалност. Партизанин в Партизански отряд „Христо Кърпачев“ (1943). Участва в сформирането на III чета и е началник щаб на отряда.

След престрелката в местността „Урсел“ на 30 ноември 1943 г. и гибелта на командира Цанко Патарински е и командир III чета. Загива при престрелка с полицейско подразделение в местността „Трифонова усойна“ между селата Калейца и Дълбок дол заедно с Васил Ватев, Тотка Съева и Христо Банков.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Сб. Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, С., 1975, с. 143-144