Дъблинска регулация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дъблинската регулация (на английски: Dublin Regulation), с регулативен номер 604 от 2013 година, наричана още Трета дъблинска регулация, а преди Втора дъблинска регулация и Дъблинска конвенция, е закон на Европейския съюз, който определя коя членка на ЕС е длъжна да проучи кандидатурите за бежански статут, за хората, търсещи защита по Женевските конвенции и Квалификационната директива на ЕС, в рамките на Европейския съюз. Тя е в основата на Дъблинската система, която се състои от Дъблинската регулация и регулацията "EURODAC", създаваща обща европейска система за пръстови отпечатъци за имигрантите без разрешение да бъдат в ЕС. Дъблинската регулация цели "бързо да определи членката на ЕС, длъжна да отговори на бежанската жалба, и да подготви преместването на жалбоподателя в тази страна-членка. Обикновено отговорната страна-членка е държавата, в която жалбоподателят първо навлиза в ЕС.