Държавен преврат от Кайзерсверт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Останки от Кайзерпфалц в Кайзерсверт
Скокът на император Хайнрих от кораба на отвлечелите го, (1781)

Държавният преврат от Кайзерсверт (на немски: Staatsstreich von Kaiserswerth) през 1062 г. е преврат на иммперски князе под ръководството на архиепископ Анно II от Кьолн против малолетния крал Хайнрих IV, който е под регентството на майка му Агнес Поатиенска, вдовицата на император Хайнрих III.[1][2]

Чрез отвличането на младия 11-годишен крал от Кайзерпфалц в Кайзерсверт (днес част от Дюселдорф) групата получава контрола над управлението в империята. [3][4][5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bruno von Merseburg: Brunonis Saxonicum bellum. Brunos Sachsenkrieg. Übersetzt von Franz-Josef Schmale. In: Quellen zur Geschichte Kaiser Heinrichs IV. Darmstadt 1968. (= Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters. Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe; 12). S. 191 – 405.
  • Das Leben Kaiser Heinrichs IV. Irene Schmale-Ott. Darmstadt 1963. (= Ausgewählte Quellen zur Deutschen Geschichte des Mittelalters, Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe; 12)
  • Lampert von Hersfeld: Annalen. Darmstadt 1957. (= Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters. Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe; 13)
  • Egon Boshof: Die Salier. Kohlhammer Verlag, 5., aktualisierte Aufl., Stuttgart 2008, ISBN 3-17-020183-2.
  • Mechthild Black-Veldtrup: Kaiserin Agnes (1043 – 1077). Quellenkritische Studien. Böhlau Verlag, Köln 1995, ISBN 3-412-02695-6.
  • Hans K. Schulze: Hegemoniales Kaisertum. Siedler, Berlin 1991, ISBN 3-88680-307-4
  • Tilman Struve: Lampert von Hersfeld, der Königsraub von Kaiserswerth im Jahre 1062 und die Erinnerungskultur des 19. Jahrhunderts. In: Archiv für Kulturgeschichte, Bd. 88 (2006), 2, S. 251 – 278.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lampert von Hersfeld, Annalen, S. 75
  2. Das Leben Kaiser Heinrichs IV. S. 415 ff.
  3. Bruno, Sachsenkrieg, S. 195 ff.
  4. Mechthild Black-Veldtrup, Kaiserin Agnes, S. 360
  5. Lampert von Hersfeld, Annalen, S. 73