Държавно управление

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Форми на управление
Част от поредиците за Политика

Списък на формите на управление

Портал Политика

Държавното управление е системата от институции, осъществяващи дейността на държавата. То обхваща средствата за осъществяване на държавната политика, както и механизмите, по които се определя тя. В повечето съвременни форми на управление държавното управление функционира чрез три поне формално обособени клона - законодателна, изпълнителна и съдебна власт. В някои системи, като абсолютната монархия то се осъществява от затворена група от хора, докато при други, като демокрацията, политическите роли се запазват, но хората, които ги заменят, се променят относително често.[1]

Философия[редактиране | edit source]

Най-общите принципи на държавното управление са предмет на изследване на политическата философия. Тя разглежда неговите функции и отношението му към други основни идеи, като свободата, справедливостта, собствеността, правата, закона и прилагането му от властите: какви са те, защо (и дори дали) са необходими, кое прави едно управление легитимно, какви права и свободи трябва да защитава и защо, каква форма трябва да приема и защо, какво е законът, какви задължения гражданите дължат на легитимното управление, ако има, и кога може легитимно то да бъде свалено от власт — ако въобще.

Правна основа[редактиране | edit source]

Правната основа за функционирането на държавното управление е конституционното право на държавата, което определя основните принципи на управлението и организацията, чрез която те се осъществяват. Нормите на конституционното право в исторически държави с просто устройство и ограничена администрация са относително прости, но в съвременните държави те образуват сложни системи, балансиращи противоречиви интереси в обществото и използващи множество автономни институции за гарантиране на основните принципи на управлението.

Конституционните норми в повечето днешни държави са обединени в специални закони - конституции, но в някои страни продължават да бъдат некодифицирани, като могат да включват обичайно право, конвенти, статутно право, прецедентно право или възприети международни правила и норми и т.н.

Организация[редактиране | edit source]

Устройството на повечето съвременни държави включва три обособени групи институции, които изпълняват различни функции: законодателната власт изготвя законите, изпълнителната ги налага, а съдебната разрешава спорове въз основа на закона. Това разграничение възниква още през Античността, но в либералната политическа философия от 18 век насам разделението на властите, т.е. самостоятелността и взаимния контрол на трите власти, се превръща във фундаментален принцип и заляга в конституционното устройство на много страни. Дори при съвременните авторатирани режими, където няма реално разделение на трите власти, те обикновено запазват поне формална обособеност.

Законодателна власт[редактиране | edit source]

Законодателната власт е системата от институции, която изготвя и утвърждава законодателството — съвкупността от законите в държавата. По този начин тя задава рамките на работата на изпълнителната власт и създава основата, върху която съдебната власт взима своите решения.

В повечето съвременни държави законодателната власт се изпълнява от специален колективен орган - парламент, който има правото да приема, променя и отменя закони.[2] Освен приемането на закони, парламентите обикновено имат изключително право да променят данъците и държавния бюджет.

Парламентите се състоят от една или повече камари - събрания, които обсъждат и гласуват законопроектите. В двукамарните парламенти двете камари, обикновено наричани горна и долна, най-често имат различни права, задължения и начин за избиране на членовете. В повечето случаи долната камара има по-широки правомощия, а горната има само консултативни и надзорни функции, макар в държави като Съединените щати правомощията на двете камари да са относително изравнени. Във федералните държави горната камара обикновено включва равен брой представители на съставните елементи на федерацията. Парламентите с повече от две камари са изключително редки, като последният такъв национален парламент е този на Южноафриканската република в периода 1984-1994 година.

Макар днес законодателната власт да се свързва главно с парламентите, този начин на управление се разпространява едва през последните няколко века. В миналото в много държави правото се е основавало преди всичко на обичая и формално писано законодателство не е съществувало. В традиционните монархии законодателната функция е прерогатив на монарха и не е отделена от изпълнителната и съдебната. Дори и в съвременни държави, често като извънредно и временно решение, законодателната власт се изпълнява от изпълнителни органи. Например, в България след Деветнадесетомайския и Деветосептемврийския преврат в продължение на месеци законите се издават от правителството.

Изпълнителна власт[редактиране | edit source]

Изпълнителната власт е системата от институции, натоварено с практическото налагане и изпълнение на законите, приемани от законодателната власт, и на решенията на съдебната власт. В съвременните държави този клон на държавното управление изпълнява най-сложни и разнородни функции, поради което обикновено е съставен от множество институции, намиращи се в сложни отношения помежду си. В много страни някои от тези институции, като централните банки, се ползват с голяма самостоятелност, сравнима с тази на основните клонове на властта.

Висшият орган на изпълнителната власт е правителството. Оглавявано от президент или министър-председател, то се състои от министри - ръководители на министерствата, основните институции на изпълнителната власт, обособени според функциите, които изпълняват. Например, министерството на външните работи е отговорно за международните отношения на държавата, военното министерство — за въоръжените сили, министерството на финансите — за финансовото осигуряване на държавното управление и за фискалната политика и т.н.

Освен централните си институции, изпълнителната власт включва и местни органи на властта, териториалният обхват на чиито правомощия следва административното деление на държавата. Тези индивидуални и колективни органи могат да бъдат назначавани от правителството или да бъдат избирани в рамките на територията, за която са отговорни.

Съдебна власт[редактиране | edit source]

Форми на управление[редактиране | edit source]

Форма на държавно управление е термин, с който се нарича организацията на държавната власт; системата на висшите държавни органи, порядъка на тяхното образуване, и взаимоотношенията между тях и гражданите.

Формата на държавното управление наред с формата на държавното устройство и политическия режим характеризират вида на държавата.

Формата на държавно управление показва:

  • как се създават висшите органи на властта в държавата,
  • тяхната структура,
  • какви принципи са залегнали в основата на взаимодействието между държавните органи,
  • как се осъществяват взаимоотношенията между върховната власт и редовите граждани,
  • в каква степен организацията на държавните органи позволяват обезпечаването на правата и свободите на гражданите.

Видове форми на държавно управление[редактиране | edit source]

Карта, показваща формите на управление (синьо - република, червено - монархия) за всяка страна.
Подробна карта на формите на държавно управление в света (легенда на български).

Някои политолози определят други форми на управление като:

Форми на управление, според съответните атрибути[редактиране | edit source]

Формите на управление могат да бъдат системазирани според следните характеристики:

Според взимането на решенията[редактиране | edit source]

Аристархични форми

Аристархичните форми на управление традиционно се контролират и организират от малка група от квалифицирани хора, без намеса от страна на по-голямата част от обществото. Тази малка група обикновено има някаква обща черта. Обратното на аристархичното управление е какистокрацията (на гръцки: κακός — „лош“ и κρατειν — „управлявам“) – „управление на лошите“ (когато управлението попадне във възможно най-некомпетентните ръце).

Термин Дефиниция
Аристокрация Управление на елитни граждани; система на управление, при която управляващите са аристократи. Исторически думата „аристокрация“ означава хора с благородно потекло. В смисъла на управление, аристокрация е управление на „най-добрите“. По това аристокрацията се различава от нобилитета, при който има управление по кръвна линия, докато при ариктократичното управление има няколко или много кръвни линии, или управляващите се избират по различен начин.
Гениокрация Управление на интелигентните; система на управление, при която от тези, които искат да управляват творчеството, се изискват иновации, интелигентност и мъдрост. Вижте и Ноокрация — аристокрация на мъдрите.
Кратокрация Управление на силните; система на управление чрез физическа сила, политическа хитрост и социални маневри. Процесът наподобява естествения отбор.
Меритокрация Управление на достойните; система на управление, в която групата се подбира въз основа на способностите, познанията в дадена област и приноса си към обществото.
Тимокрация Управление на честните; система на управление, ръководена от почтени граждани.
Технокрация Управление на учени и технически експерти; система на управление, при която решенията се взимат от хора с познания, умения и опит в съответните области.
Автократични форми

Управленията с автократични атрибути са доминирани от един човек, който има цялата власт над хората в страната. Римската република издига диктатори, които да управляват по време на война; като те държат властта за определено или сравнително малко време. В по-съвременните времена, автократичното управление не е ограничавано от закони, конституции или социални и политически институции. След Втората световна война, много правителства в Латинска Америка, Азия и Африка са управлявани от авторитарни правителства. Примери за автократи са Иди Амин, Муамар Кадафи, Адолф Хитлер и Гамал Абдел Насър.

Термин Дефиниция
Автокрация Еднолично управление, при което решенията на управляващия не подлежат на никакви външни правни ограничения или регулирани механизми за контрол (с изключение може би на имплицитна заплаха).
Деспотизъм Управление, при което цялата върховна държавна власт е концентрирана в ръцете на едноличен управник, наричан деспот, или на малка група лица, които имат право свободно да се разпореждат със съдбата на своите поданици.
Диктатура Управление, при което властта е концентрирана в ръцете на една личност (диктатор) или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и други). Диктатурата обикновено запазва властта си чрез насилие и/или чрез ограничаване на човешките права.
Фашизъм Управление, при което лидерът (лидерите) легитимира своите решения единствено в рамките на радикалната националистическа идеология.
Монархически форми

Монархическите форми на управление са тези, при които решенията се взимат от император/ крал, цар (или съответно императрица/кралица, царица), който нерядко наследява позицията по линия на семейстото си, често наричано „кралското семейство“. Съществуват два основни и противоположни вида монархии: абсолютна монархия и конституционна монархия. При абсолютната монархия, владетелят няма ограничения върху желанията или правомощията си. В конституционната монархия, правомощията на владетеля са ограничени от документ, наречен конституция.

Термин Дефиниция
Абсолютна монархия Управление, при което цялата власт в страната (законодателна, изпълнителна, съдебна, a понякога и духовната власт) е съсредоточена в ръцете на монарха.
Конституционна монархия Управление, при което монархът действа като глава на държавата в рамки, чиито граници са определени от конституцията на страната.
Диархия Управление, при което начело на държавата стоят две личности с равни властови права.
Изборна монархия Вариант на монархическа система на управление, при която владетелят се избира — за разлика от наследствената монархия, в която позицията автоматично се предава като семейно наследство. Демократичният начин на изборите, естеството на квалификациите на кандидатите, и избирателите са различни при всеки случай. Пример за избирателната монархия е Свещената Римска империя.
Емирство Управление в ислямски държави, при което върховната власт — абсолютна или конституционно ограничена — е съсредоточена в ръцете на емир.
Федерална монархия Управление на федерална държава с един общ монарх, при което държавите-членки на федерацията запазват правата на своите върховни владетели или своята система на немонархическо управление. Пример за такъв вид управление е Германска империя (1871-1918).
Монархия Управление, при което върховната държавна власт принадлежи на лице от благороден произход — крал, цар, султан, емир, падишах и пр. — и се предава по наследство.
Пейоративни форми

Независимо от официалната форма на управление в държавата, действителното управление може да бъде повлияно от сектори с политическа власт, които не са част от официалната държавна структура. Някои действия и практики на управляващите като корупция, демагогия или насаждане на страх, също могат да променят начина на управление, ако са достатъчно разпространени.

Термин Дефиниция
Банкокрация Управление, при което поради прекомерната си власт банките или други финансови институции имат доминиращо влияние при изработването на държавната политика [3].
Корпоратокрация Управление, при което икономическата и политическата система е подчинена на корпорации или на корпоративни интереси [4]
Непотизъм Управление на „племениците“, при което се фаворизират роднините и близките на тези, които са на власт.
Какистокрация Управление, при което най-неквалифицираните и глупавите участват във властта и определят държавната политика.
Клептокрация „Управление на крадците“; форма на управление, при която официалните лица и управляващата класа като цяло търсят лично облагодетелстване и политическа власт за сметка на широките кръгове от населението. По строго определената терминология, клептокрацията не е форма на управление, а характеристика на управление, ангажирано с подобно поведение. Примери за това са Мексико, която се счита за наркоклептокрация, тъй като за нейното демократично правителство се смята, че е корумпирано от тези, които печелят от търговията с наркотици, внасяни контрабандно в САЩ.
Охлокрация Управление на тълпата. За охлокрацията е характерно, че народът често мени предпочитанията си, повлиян от демагогия. Охлокрацията е характерна за преходни и кризисни периоди.
Фобиокрация Управление чрез насаждане на страх и омраза; прилага се за манипулиране на общественото мнение.

Според избирането на управляващите[редактиране | edit source]

Авторитарни форми
Термин Дефиниция
Авторитаризъм Управление на авторитарни правителства се идентифицира в общества, в които специфичен кръг от хора държи властта в държавата. Това е политическа система, контролирана от управляващи, които не се избират и обикновено позволяват някаква степен на индивидуална свобода.
Тоталитаризъм Управлението на тоталитарната власт се характеризира със силно централизирани и принудителни органи, които регулират почти всички аспекти на обществения и личен живот.
Демократични форми

Демокротичите форми на управление са най-често срещани в Западния свят и в някои други страни, повлияни от западното общество, често бивши техни колонии. В демокрациите, голяма част от населението може да гласува или да взима решения (или избира представители, които да взимат решения). Значeние в демокрациите имат политическите партии, които са групи от хора със сходни идеи за това как дадена страна или регион трябва да се управлява. Различните политически партии по принцип имат различни идеи за това как управлението трябва да се справя с различни проблеми.

Термин Дефиниция
Демархия
Демокрация
Пряка демокрация
Либерална демокрация
Представителна демокрация
Социална демокрация
Тотаритарна демокрация
Олигархични форми

Управленията с олигархични форми се ръководят от малка изолирана група от властимащи и/ или влиятелни хора, които обикновено споделят сходни интереси и/ или семейни отношения. Тези хора може да споделят властта и избират кандидати наравно или не. Олигархията се различава от истинската демокрация, поради това че много малко хора имат възможността да изменят статуквото. Олигархията не е наследствена или монархическа форма. Тя също така не разполагат с един ясен лидер, а има няколко управляващи.

Исторически пример за олигархия е бившия Съюз на съветските социалистически републики. Някои критици на представителната демокрация определят САЩ като олигархия. Атинската демокрация в древността използва хвърляне на жребий, за да избира кандидатите, като почти винаги изидканията са били те да са мъже, бели, гърци, образовани граждани, притежаващи определен минимум земя, богатство и статус.

Термин Дефиниция
Ергатокрация
Критархия
Нетокрация
Олигархия
Плутокрация
Стратокрация
Теокрация
Други форми
Термин Дефиниция
Анархия
Анокрация
Бананова република
Революционно управление
Маоизъм

Структура на правителството[редактиране | edit source]

Структурата и ролите на участниците (членовете на правителството и структурите, съставящи правителството) зависят от формите на държавно управление, като и от исторически наложилата се структура на управление в различните страни.

По правило, под управлението на правителството се намират държавния апарат и контрола над изпълнително-стопанската дейност в страната, въоръжените сили, финансите на държавата, външните работи.

Правителството може да има различни имена: Правителство (България, Русия), Кабинет на министрите (Украйна), Кабинет (Великобритания), Държавен съвет (Китай), Съвет на народните комисари и Съвет на министрите (бившия СССР), административен съвет (КНДР), федерално правителство (Германия) и др. Във федеративните държави съществуват централно (федерално) правителство и правителства на влизащите в състава на федерацията държавни образувания.

В някои страни (Бразилия, Мексико, САЩ и др.) липсва отделен колегиален орган във формата на правителство, а министрите (ръководителите на органите на държавно управление), всеки поотделно, са подчинени на президента (ръководителя на страната).

Правителството, по правило, се състои от членове (министри) и се оглавява от държавния глава (крал, президент) или премиер-министър (председател на правителството, канцлер, председател на съвета или на кабинета на министрите).

Коалиционното правителство е правителство, създадено от представители на няколко парламентарни партии, което, по правило, функционира въз основа на сключен коалиционен договор.

Принципи на формиране на правителство в различните страни[редактиране | edit source]

Редът на формиране на органите на изпълнителна власт е различен в различните страни.

В страните с парламентарна форма на управление, правителството обикновено се сформира от представители на победилата на изборите за парламент политическа партия или коалиция от партии. Ако нито една от партиите не е спечелила мнозинство, се провеждат коалиционни преговори между партиите, в резултат на които се сформира или правителство на мнозинството или на малцинството, или (ако преговорите са неуспешни) се провеждат нови парламентарни избори.

В президентските републики изпълнителната власт е оглавена от президента. В страните с парламентарна форма на държавно пуравление, както и в част от републиките със смесена форма на управление, държавния глава не влиза в системата от органи на изпълнителната власт. Въпреки това, той има пълномощия, отнасящи се към сферата на изпълнителната власт. Що се касае до редица страни със смесена форма на държавно управление (Полша, Русия, Румъния, Франция и др.), то в тях съществуват така наречения дуализъм в изпълнителната власт.

Парламентарна и смесена форма на управление[редактиране | edit source]

В конституциите на държавите с парламентарна и смесена форми на управление има две процедури за формироване на правителство. Тези процедури се състоят от определени съвместни действия на парламента и държавния глава при образуването на правителство. Съдържанието на тези действия обаче се отличава.

Първа процедура

Тази процедура води началото си от Великобритания и дълго време е общоприета, с известни модификации, в различните страни. По нея, главата на държавата, формално по своя преценка назначава министър-председателя и по предложение на последния — другите членове на правителството. Парламентът няма влияние върху това назначение. Правителството действа дотогава, докато парламентът не гласува против принципно важен въпрос, предложен от правителството, или приеме отделна резолюция за недоверие към правителството (вот на недоверие). И макар правителството да може да продължи работата си, на практика то излиза в оставка, тъй като неговите действия са парализирани от парламентарната обструкция.

В редица страни е необходимо правителството да получи инвеститура в парламента. За това лидерът на правителството, който е назначен от държавния глава, е длъжен да представи на парламента състава на правителството и/или да изготви правителствена програма. Ако парламентът одобри предлаганото, правителството получава инвеститура.

Втора процедура

При тази процедура ролята на парламента при формирането на правителството е определяща още от началния стадий. В някои страни, например във ФРГ, парламентът може да не поддържа предложенната от главата на държавата кандидатура за ръководител на правителството. Тогава парламентът, по съответна процедура, сам сформира правителство.

В други страни такъв тип номиниране и одобряване на кандидати за държавни позиции зависи само от политическите партии и техните парламентарни групи. Обикновено, на поста министър-председател се номинира лидера на парламентарното мнозинство, или по споразумение между партиите-членки на парламентарна коалиция — лидера на една от тези партии. Само в случай, че нито една политическа партия не разполага с мнозинство в парламента, ролята на държавния глава е от решаващо значение. Съществуването на правителството зависи от парламентарното мнозинство.

Президентска форма на управление[редактиране | edit source]

В страните с президентска форма на управление като САЩ, се прилага т.нар „външен“ парламентален метод за съставяне на правителство. Характерно за „класическата“ президентска република е, че пълномощията на държавен глава и глава на кабинета са съвместени и са в ръцете на президента, а длъжността министър-председател отсъства. Парламентът не участва пряко в процеса на формирането на кабинета или неговаото участие в това е ограничено.

В Руската федерация, според руската конституция от 1993 г., структурата на федералните органи на изпълнителната власт се предлага от министър-председателя и се одобрява от президента. Руската конституция дава на федералните органи на изпълнителната власт правомощието да създават свои териториални органи в субектите на федерацията.

Видове правителство[редактиране | edit source]

Коалиционно правителство[редактиране | edit source]

Коалиционното правителство е правителство при многопартийна парламентална система на управление, образувано от няколко политически партии. Преди всичко се създава за получаване на абсолютно мнозинство в парламента. Освен това, коалиции могат да се създават и в период на извънредни обстоятелства (икономически или външнополитически, например като война) за по-голяма координация при управлението — например, в съвременна Северна Ирландия.

Коалиционното правителство може да включва в себе си всички партии, представени в парламента (правителство на националното единство) или най-големите политически сили (голяма коалиция). Коалициите са най-разпространени в страните с пропорционална система на гласуване, даваща на малките партии повече места в парламента, отколкото мажоритарната.

Коалиционните кабинети са най-разпространени в страните на Скандинавия и Бенелюкс, в Германия, Израел, Италия и др. Федералният съвет на Швейцария Швейцарии се съставя от представители на основните политически сили. Коалиции, често състоящи се от няколко партии, сред европейските страни са наблюдават в Германия (където традиционно блокът ХДС/ХСС образува коалициа със СвДП (управляващ от 2009 г., а СДПГ — със СвДП или „Зелените“ (макар, че през 19661969 и 20052009 г. действа широка коалиция на ХДС и СДПГ) и Ирландия.

Правителство на малцинството[редактиране | edit source]

Правителство на малцинството е термин, обозначаващ правителство при многопартийна парламентарна система на управление, чиито съставящи го партии не разполагат с абсолютното мнозинство от местата в парламента. Недостатък на дадената система е възможността за честото внасяне на вот на недоверие срещу правителството. Такава ситуация се преодолява с образуването на коалиционно правителство.

Повечето правителства на малцинствата се срещат в страните с Уестминстърска система — така например в Канада, когато нито една партия не разполага с мнозинство, най-голямата по брой места партия сформира правителство на малцинството с парламентарната подкрепа на малките партии. Във Великобритания обаче, след парламентарните изборите през 1974 г., в които никоя партия не печели мнозинство, са проведени нови парламентарни избори, които дават възможност за образуването на правителство на мнозинството. В Шотландия, от 2007 до 2011 г., Шотландската национална партия оглавява правителство на малцинството, поради невъзможността да сформира коалиция в шотландския парламент. В Уелс, на изборите същата година, от лейбъристите и Уелската партия е образуван коалиционен кабинет.

Правителство на мнозинството[редактиране | edit source]

Правителство на мнозинството е термин, обозначаващ правителство при многопартийна спарламентарна система]], образувано от една политическа партия, която има абсолютно мнозинство в парламента.

Най-често такова правителство се среща при двупартийна система, и по-специално, при Уестминстърската система във Великобритания, Малта или в англоговорящите страни на Западните Индии. В действителност, правителство на мнозинството се сформира и при устойчива коалиция на две или повече партии, така например в Австралия — от коалицията между Либералната партия и Национална партия на федерално ниво.

Правителство на националното единство[редактиране | edit source]

Правителство на националното единство (също наричано Национално правителство) е коалиционно правителство при многопартийна парламентарна система на управление, образувано с участието на повечето политически партии. Най-често се сформира по време на криза (по време на война, икономически проблеми, или за да се предотврати разделянето на страната).

Например, правителство на националното единство действа в Обединеното кралство в периода 1931-1945 г. (образувано от консерватори, либерали и лейбъристи по време на Голямата депресия и Втората световна война), в Канада по време на [Първата световна война]], под ръководството на Робърт Лиърд Бордън (макар и без участието на част от опозиционните либерали), в Израел в периода на Шестдневната война, в Кения — от 2008 г. за разрешаване на политическата криза, причинена от резултатите от президентските избори, в САЩ в периода на гражданска война от 1864 до 1868 г., в качеството на партия на националния съюз, водена от Ейбрахам Линкълн.

Правителство в изгнание[редактиране | edit source]

Правителство в изгнание е правителственоподобна политическа група или коалиция, която се провъзгласява за легитимно правителство на страната, но по силата на различни причини няма реална власт. Правителствата в изгнание обикновено функционират с оглед на това, че ще се завърнат в страните си и ще получат властта там. Правителствата в изгнание често възникват в хода на държавни преврати, граждански войни и военни окупации. Нерядко те имат ограничено признание от други страни или въобще нямат.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Barclay, Harold. People Without Government: An Anthropology of Anarchy. Left Bank Books, 1990. ISBN 1871082161. с. 31.
  2. ((en))  Debate #3 Glossary. // Hansard Society, November 2003. Посетен на 2008-10-16.
  3. Dictionary of Philosophical Terms vol. II – English-German / Englisch-Deutsch. Walter de Gruyter, 1997. ISBN 3110979497. с. 33. Посетен на September 18, 2012.
  4. Corporatocracy. // Oxford Dictionaries. Посетен на May 29, 2012. /ˌkôrpərəˈtäkrəsē/ .... a society or system that is governed or controlled by corporations: