Ебервин II фон Бентхайм-Щайнфурт
| Ебервин II фон Бентхайм-Щайнфурт | |
| граф на Бентхайм-Щайнфурт | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 1467 г.
|
| Починал | 1498 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Арнолд I фон Бентхайм-Щайнфурт |
| Майка | Катарина фон Гемен |
| Брак | Аделхайд фон Хоя |
| Потомци | Катарина фон Бентхайм, Арнолд II фон Бентхайм-Щайнфурт |
.svg)
Ебервин II (Евервин II) фон Бентхайм-Щайнфурт (на немски: Eberwin II von Bentheim-Steinfurt; Everwin II von Bentheim-Steinfurt; Everwin II von Steinfurt; * 1467; † 1498) e вторият граф на Бентхайм-Щайнфурт, от 1495 до 1498 г. първият граф на Щайнфурт и господар на Шюторф.[1]
Той е единственият син на граф Арнолд I фон Бентхайм-Щайнфурт († 1466) и съпругата му Катарина фон Гемен († 1502), дъщеря на Хайнрих IV фон Гемен-Вефелингховен († 1492) и Анна фон Вефелингховен († 1495).[2] Сестра му Агнес фон Бентхайм († 1507) се омъжва 1488 г. за Якоб фон Бронкхорст (1475 – 1516).
През 1465 г. граф Евервин фон Бентхайм подновявя на Шюторф отново правата на град. През 1495 г. фамилията Бентхайм-Щайнфурт е издигната на имперски графове на Щайнфурт и 1530 г. на Бентхайм. На 21 януари 1817 г. пруския крал Фридрих Вилхелм III издига фамилията Бентхайм-Щайнфурт на князе.[3][4]
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Евервин II фон Бентхайм-Щайнфурт се жени на 1 ноември 1494 г. за графиня Аделхайд фон Хоя (* ок. 1470; † 11 април 1515), втората дъщеря на граф Ото VI фон Хоя († 1497) и съпругата му Анна фон Липе († 1533), дъщеря на Бернхард VII фон Липе (1429 – 1511) и Анна фон Холщайн-Шауенбург (1435 – 1495). Те имат две деца:[5][6]
- Катарина фон Бентхайм († сл. 1535), канонеса във Витмаршен (1535)
- Арнолд II фон Бентхайм-Щайнфурт (* 1497; † 19 август 1553), граф на Бентхайм-Щайнфурт, господар на Вефелингховен, женен I. пр. 6 януари 1522 г. за Мария фон Бентхайм (1502 – 1527), II. на 30 януари 1530 г. за бургграфиня Валпурга фон Бредероде (1512 – 1567)
Вдовицата му Аделхайд фон Хоя се омъжва втори път на 20 ноември 1503 г. за граф Филип III фон Валдек-Айзенберг (1486 – 1539).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Stephanie Marra, Allianzen des Adels. Dynastisches Handeln im Grafenhaus Bentheim im 16. und 17. Jahrhundert. Böhlau, 2007, ISBN 978-3-412-31105-6.
- Genealogisches Handbuch des Adels Band Fü XIX, S. 116, C. A. Starke-Verlag, Limburg, 2011.
- Wolfgang Hauke: Schloss Steinfurt. In: Alte Burgen schöne Schlösser. Eine romantische Deutschlandreise. Gekürzte Sonderausgabe. Das Beste, Stuttgart 1980, ISBN 3-87070-278-8, S. 40 – 41.
- Prinz Oskar zu Bentheim-Steinfurt, Das Steinfurter Schloß, in: Thomas Hoeren: Historischer Stadtführer Steinfurt. Steinfurt 2005, ISBN 3-934427-81-2, S. 30 – 45.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 1., Vol. XVII, Tafel 132.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 132., Vol. XXVII, Tafel 151.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Evervin II, Graf von Bentheim-Steinfurt, geneall.net
- ↑ Steinfurt 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Online Gotha–Bentheim
- ↑ Genealogisches Handbuch des Adels Band Fü XIX, Seite116, C. A. Starke-Verlag, Limburg, 2011
- ↑ Everwin II, Graf von Steinfurt, Herr zu Schüttorf, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Everwin II. Graf v. Bentheim-Steinfurt, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Grafen von Bentheim-Steinfurt, geneall.net