Направо към съдържанието

Еберхард II фон Верденберг-Зарганс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еберхард II фон Верденберг-Зарганс
Eberhard II (III) von Werdenberg-Sargans
граф на Верденберг-Зарганс-Трохтелфинген
Роден
1387 г.
Починал
26 август 1416 г. (29 г.)
Герб
Семейство
БащаХайнрих V фон Верденберг-Зарганс
ДецаЙохан III фон Верденберг-Зарганс
Агнес фон Верденберг-Трохтелфинген
Еберхард II фон Верденберг-Зарганс в Общомедия

Еберхард II (III) фон Верденберг-Зарганс (на немски: Eberhard II (III) von Werdenberg-Sargans; * пр. 1387; † 26 август 1416) от род Верденберги е граф на Верденберг-Зарганс-Трохтелфинген в днешна Швейцария.

Произлиза от рода на пфалцграфовете на Тюбинген. Той е син на граф Хайнрих V (VII) фон Верденберг-Зарганс († 1397) и първата му съпруга принцеса Агнес фон Тек († 1386), дъщеря на херцог Фридрих III фон Тек († 1390) и Анна фон Хелфенщайн († 1392). Внук е на граф Еберхард I фон Верденберг-Швалнег († 1383) и София фон Геролдсек († 1391).


Дворец Верденберг

Първи брак: с жена с неизвестно име и има една дъщеря:

Втори брак: на 16 ноември 1402 г. с графиня Анна фон Цимерн († 1 март 1445), дъщеря на фрайхер Йохан II фон Цимерн († 1441) и Кунигунда фон Верденберг († 1431). Те имат децата:[1][2][3]


  • Hermann Wartmann: Werdenberg, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 41, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 749 – 759.
  • Gerhard Köbler, Werdenberg (Grafschaft), in: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. München 1989, S. 605
  • Johann Nepomuk von Vanotti, Geschichte der Grafen von Montfort und von Werdenberg. Belle-Vue bei Konstanz 1845 (Digitalisat) Верденберг от стр. 209.
  • Fritz Rigendinger: Das Sarganserland im Spätmittelalter. Lokale Herrschaften, die Grafschaft Sargans und die Grafen von Werdenberg-Sargans. Chronos, Zürich 2007.
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln, by Schwennicke, Vol. 12, chart 51; University of Erlangen internet site.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 99.