Егберт фон Трир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Егберт, архиепископ на Трир, на трона, получава „Codex Egberti“ Fol. 2r от Кералд и Хериберт, монасите от Райхенау.

Егберт фон Трир (на немски: Egbert von Trier; Egbert, Graf von Holland; * ok. 950; † 8 декември 993) от фамилията Герулфинги е от 976 г. канцлер на империята, от 977 до 993 г. архиепископ на Трир.

Той е вторият син на граф Дитрих II от Холандия († 988) и съпругата му Хилдегард Фландърска († 990), дъщеря на граф Арнулф I от Фландрия и Адел дьо Вермандоа.[1] Той е брат на граф Арнулф от Западна Фризия († 993).

След убучението му в манастр Егмонд той става през 976 г. канцлер на Ото II, който през 977 г. го поставя като архиепископ на Трир.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Leopold von Eltester: Ekbert. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 784 f.
  • Martin Persch: Egbert. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 15, Bautz, Herzberg 1999, ISBN 3-88309-077-8, Sp. 509–510.
  • Franz J. Ronig: Egbert – Erzbischof von Trier 977–993. Gedenkschrift der Diözese Trier zum 1000. Todestag. 2 Bände. Rheinisches Landesmuseum Trier, Trier 1993, ISBN 3-923319-27-4
  • Mathilde Uhlirz: Egbert. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 320 f. (Digitalisat).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]